Анелия
Такааа, върнахме се с Инспектора живи и здрави, а това е най-важното!
Това беше едно страхотно изживяване, купонът беше максимален, карането трудно и теренът различен от това, на което съм свикнала. Все пак баирите са си баири и школовката на Запа пролича. Най-силна се оказах нагоре, а надолу ме задминаваха безстрашните мъже. Ама парен каша духа и по надолнищата бях на принципа „Стигни жив“. Нещата в хронология: в 6 часа натоварихме новозакупения багажник с колелата върху сапунерката и запрашихме в посока Стара Загора. Към 9:30 пристигнахме и се заехме да търсим старта: Аязмото. Объркахме се леко, но тръгнахме да караме след първата кола, натоварена с колело върху багажник и се озовахме на правилното място. Ето го и него:Такааа, върнахме се с Инспектора живи и здрави, а това е най-важното!
Това беше едно страхотно изживяване, купонът беше максимален, карането трудно и теренът различен от това, на което съм свикнала. Все пак баирите са си баири и школовката на Запа пролича. Най-силна се оказах нагоре, а надолу ме задминаваха безстрашните мъже. Ама парен каша духа и по надолнищата бях на принципа „Стигни жив“. Нещата в хронология: в 6 часа натоварихме новозакупения багажник с колелата върху сапунерката и запрашихме в посока Стара Загора. Към 9:30 пристигнахме и се заехме да търсим старта: Аязмото. Объркахме се леко, но тръгнахме да караме след първата кола, натоварена с колело върху багажник и се озовахме на правилното място. Ето го и него:

Регистрирахме се и ни раздадоха номера. Инспекторът получи Номер 1, а аз – номер 13, все хубави номера . Ето ни и цялото шуменско участие:

И стартът:

След 3 часа и 53 минути, доста добро време според мен, аз финиширам първия ден на хижа Морулей:

Организаторите хубаво изискаха от участниците каска и ръкавици, но ако бяха казали да си вземем шнорхели, щяха да ни направят по-голяма услуга. С други думи, теренът беше много мокър и с огромни локви. Аз като една изискана дама слизах от колелото и си го бутах, за да не се опръскам. Освен локви, по терена имаше много улеи и каманаци. Намираха се и ловци, но инциденти за щастие нямаше. Ето за какво трасе става въпрос:

Имаше и много красиви гледки, но нямаше време да снимам пък и не носех свестен апарат, тези снимки са от телефона ми и съм ги снимала докато почивам. Трасето беше с дължина 43 км. Като пристигнах ядох най-вкусния боб, хлаб и македонка през живота си Вечерта се събрахме в ресторанта на хижата на вечеря и биричка. На маса сме с нашите нови приятели от Варна: Тишо, Евгени и Марти.

На другия ден тръгнахме от хижата по различен от миналите години маршрут. Големи баири, голямо бутане, както и стръмни спускания. Радвам се, че не паднах някъде. По едно време се загубихме с една групичка хора, тъй като не видяхме скрита пътека в тревата и не разчетохме правилно маркировката. Това ни костваше спускане, а на връщане пак баир и малко бутане и около половин час загубено време. Теренът беше по-стръмен и труден, но 25 км (без губенето), минахме покрай много красиво място: Сребърно езеро, както и гледката от билото на връх Морулей си заслужаваше дори само те цялото пътуване. И разбира се, финалът:

Времето ми беше 2 часа и 48 минути, но както писах, изгубихме се и загубихме време…какво да се прави. Както вече знаете, взех първо място при жените. :B1.gif Е, малка подробност е, че нямаше други жени :A9.gif но да са дошли пък :G8.gif Догодина дано има някоя да ме стимулира, защото друго си е да имаш конкуренция . Организаторите все още не са публикували резултатите и крайното класиране в сайта, та не знам в общото класиране на кое място съм, но е някъде между 10-то и 15-то (тъй си мисля поне). Инспекторът е на 16-о място и също много добре се представи! Ето и награждаването:

Всичко свърши добре, имам много сладка награда, едни готини ръкавички за каране както и разни други. Медалът вече е подарен на моя син, който го заслужи напълно, все пак седя 2 дни без мама. При мъжете първи стана Тодор и заедно с неговия приятел (не му разбрах името) убиха всичко в мен като представа за каране. Казах им го и лично: но туй не е човешко тяхното! Над 60 км каране в пресечена месност за 3 часа и нещо общо двата дни. Това честно казано не знам как се постига, никога няма и да науча сигурно Да им е честито 1-во и 2-ро място при мъжете. Юношите и те се представиха доста добре, както и ветераните. Организаторите от вело-клуб Зарата към ТД Сърнена гора Стара Загора бяха свършили чудесна работа, всичко беше перфектно :B9.gif
Най-специални благодарности разбира се за моят технически екип: Хари. Поради няколко причини: 1. вързва ми се на акъла :N2.gif 2. закара ме до Стара Загора 3. даде ми колелото си 4. изми ми го след първия ден 5. след като се прибрахме смаза и пооправи двете колелета 6. най-вече за моралната подкрепа :L9.gif :L9.gif
Това е, живот и здраве, догодина пак може да се ходи, да се надяваме че ще има поне още един участник още: багажникът се държа здраво за колата и не изгубихме 2-те колелета, така че ще има място и за 3-то. Не пукнахме гуми (за разлика от вело-куб Крива спица, които бяха прекръстени на вело-клуб Спукана гума), нищо не се почупи. Запознахме се с хубави хора, всичките карат колелета.
Оригинал