НАЧАЛОТО
“…поставени от бога, аз на българите цар Иван Шишман, син на великия цар Иван Александър, дойдох в град Шумен по царско благоволение…”
Откъс от каменен надпис
И градовете са като хората – със свое име и биография, със свое минало и бъдеше. Всеки има някакъв белег, който го отличава от другите градове, или е сторил нещо за съдбините на Отечеството, по което е равнението или началото на някое летоброене. Всеки има своя слава и достойнство. Всеки има свои люде, които го олицетворяват в добрия или в обратния смисъл.
Шумен е първият български град, въплъщение на древност и мъдрост, на слава и величие. Град, чиито жители познаваха еднакво силата на копието и меча, на хладното и огнестрелното оръжие, на четмото и писмото, на словото и книгата.
Не бихме могли да си представим България без Шумен, така както няма къща без основи и дърво без корени. Осиротяло би Отечеството ни без него. Накърнена ще е земята ни. Лишила би се тя от вихрогоните коне, от яките крепостни стени и високи островърхи кули. Не би имала татковината ни две столици, една неповторима Мадара, един изумителен аул на Омуртаг. И един Хисар, страшилище на враговете. Събаряха го те – дано го затрият от земята. Грабеха го – дано го заличат. Но крепостта оставаше, че без нея България не би имала едно тъй славно и омайно начало. Епохи се спираха в нея и оставяха най-легендарното. И пак епохи се надпреварваха да рушат и заличават. Ала не чезнеше градът, не потъваше в тишина и забвение.
На високо се появи той, че от високо окото по-надалеч гледа и всичко вижда. Сякаш природата беше отредила на човека това място, за да спира времето; той беше изскочил от пещерите и скалните дупки наоколо и отседнал на височината, за да не остане отсега нататък този кът никога без хора.
Оттук ще минат по-късно римляни, кумани, печенези. Идват, плячкосват и отминават. А крепостта ще пребъде. Отпусната, уморена от битките, тя ще намери подкрепа от траки и славяни, които ведно с българите ще я разширят и укрепят в непристъпна твърдина.
Ще нахлуят по-сетне османлиите. И името на града ще влезе във военната история като символ на яка турска крепост.
И само като символ. Защото отвътре крепостта все слабееше. Слабееше от непокорния български дух. По територията на обширната Отоманска империя, към Виена и Лозана, към Смирна и Египет ще бродят търговци шумналии. Еснафът-шумналия ще гради черкви и училища. Ще провожда челядта си в чужбина за повече наука и за по-знатен занаят. Ще се надигнат шумналии и за своите правдини и в началото на осемнадесетия век абаджиите, кожухарите, майсторите на дикани и сърпове, предвождани от гордия и величав Хаджи Сава ще си издействуват самоуправление.
Нищо, че по тесните и калдъръмени улици ще отекват още стъпките на заптиета и низами. Нищо, че все още стотина минарета ще се гледат през баирите и от тях все така унило ще се влачат воплите на ходжите към аллаха.
Великите освободителни идеи ще облъхнат стария град и той ще приюти унгарския революционер Лайош Кошут и неговите сподвижници за нови знания, за раздумки по революцията и свободата. Зад високите дувари нежната българска ръка подрежда китни дворчета градинки със здравец, бръшлян и чемшир… И в българските къщи ще зрее неугасимият ни национален дух. Той ще прави все по-уверена стъпката към първите ни духовни огнища — читалищата. За да последва раждането на първото у нас театрално представление, а по-сетне и на българския театър и оркестър.
Редом с това шуменецът ще бъде сред хайдутите, сред четите на войводите, сред най-ревностните просветители. Ще го видим на Оборище, в сърцето на Априлската епопея, на Околчица и Шипка. И в горещия юнски ден на 1878 година ще прегърне с усмивки и цветя руския богатир освободител!
Свободата е разкрепостила еснафа-шуменец. Той предпочита училището за децата си. Затова са тъй много училищата, затова са изпратени мнозина за наука и по чужбина. Така Шумен ще даде на освободената страна най-много министри, учители, лекари, инженери, офицери.
Не случайно в Шумен ще дойде и младият учител Димитър Благоев. И не другаде, а тъкмо тук неговите идеи намериха най-добра почва сред просветената младеж.
Замина си Благоев, но вече ще се знае, че в този град има социалисти, които неизменно и винаги ще следват Дядото. И от 1892 година шуменци ще си имат своя социалистическа дружинка. От нейните редове след години ще се извиси видният син на България Васил Коларов.
Лъчите на Великия октомври озаряват древната земя на българите и Шуменската комуна започва да действува по подобие на съветската власт.
Минават години на кървави битки. Следовниците на Илчо воевода и на Панайот Волов отново се сражават достойно за свободата на Родината. И отново срещат с прегръдки и цветя потомците на богатирите — червеноармейците освободители!
Шумен…
Нашият стар и голям административно-политически, икономически и културен център. Издигането му още в далечното минало се предопределя от положението, което заема между Черно море, река Дунав и Стара планина. Той е рожба на старите пътища, които преминават през него и водят за София, Варна и Русе, а през Ришкия, Върбишкия и Котленския проход го свързват с Южна България.
Важното му стратегическо положение се обуславя и от Платото, което е най-високата точка в Дунавската хълмиста равнина. Южните склонове, по посока на Дивдядово, Троица и Осмар, са твърде стръмни. Източният дял, наречен Инчов баир, опасва старата част на града от юг. В западната част се надвесва Хисаря, а под него са примамливите Кьошкове. С височини е обграден градът и от север. На изток, покрай руслото на малката рекичка Поройна, се простира плодородна низина.
Не може да се разказва за тоя наистина стар град без живота, протекъл върху Платото, без крепостите на Хисаря, без битките в тях. Но биха ли съществували крепостите векове, ако нямаше живот около тях, ако липсваха семействата, занаятите, земеделието, скотовъдството? Та малко ли градове са възниквали тъкмо край крепостите, които са извиквали на живот поколенията?
Затова и Шумен е толкова стар, колкото са стари неговите крепости! Оттам започва и неговата биография!
В подкрепа на това са и летописите на старите хронисти. Прокопий споменава два града, разположени някъде в Шуменската равнина или между Шумен и Варна. Евтропус отбелязва, че град Бурния бил разположен близо до сегашния Шумен. При тоя град римският пълководец Лукул разбил траките и след това завоювал Източна Мизия. Споменава се и за град Загдаба родно място на пълководеца Виталиан, който начело на скити, хуни и мизи през 515 година е воювал срещу император Анастасий.
Старите историци нямат единно мнение и за името на – Шумен. Византийската писателка Анна Комнена, като описва подробно похода на своя баща Алекси I Комнен срещу печенезите в 1088 година, съобщава, че императорът преминал през прохода Сидера и се установил на лагер край Тича. Изпратил армията си към Плиска, а сам се изкачил на Симеонов връх. Не е ли това Шуменското плато с неговите крепости? Не е ли това град Симеонис или Мисионис?
Арабският пътешественик Идриси, пътувал по нашите земи през средата на XII век, сочи, че град Мисионис се намира близо до Преслав. Той е „стар и прочут, при полите на върхове, в добре напоявана и прекрасно обработвана покрайнина, със значителна търговия“.
Преводачът на Идриси, проф. Томашек, чете това име като преиначено от Симеонис по арабски Шимеонис и го тълкува, че е Шумен.
И ето разногласията: може ли град Мисионис да се отъждествява с град Шумен? На едно и също място ли са били двата града?
Иречек и Томашек го смятат за един и същ град.
Карел Шкорпил определя положението на Мисионис до северния край на пролома Дервент, между Търгови¬ще и Омуртаг, при село Разбойна.
Към него се присъединява и В. Аврамов. Само че той търси Симеонис на един ден път от град Диниболи, като предполага да е бил някъде към сегашното село Кълново. От него до Шумен има 28 километра — точно един ден път пешком. Ако се приеме предположението на Шкорпил, излиза, че до Ески Джумая (Търговище), където той предполага, че е Симеонис, има 48 километра, т.е. път много повече от един ден. При това В. Ав¬рамов противопоставя, че Търговище не е нито „стар и прочут“ град, нито пък е „разположен в подножието на една височина“.
Източниците от османското владичество ни дават друго обяснение. Името на града, според тях, произтича от дивите лесове, от обилната шума. В турските хроники името се среща в най-различни варианти, като Шемла, Шумна, Шиумла. Шиомла, Сумни. Сумла и други.
Хаджи Калфа го нарича Шумла, като прибавя, че се назовава обикновено Шумна.
Бехайм, който възпява похода на крал Владислав III в 1444 година, нарича крепостта Шемла. Калимах, негов съвременник, я пише Шумум. Дубровнишките търговци изговаряли Шумня или Шуман.
Като разглежда тия наименования, проф. А. Иширков предполага, че името на града през Средновековието е било Шуменград, така, както е имало и Плевенград, Тръновград. По-късно остава само първата част – Пле¬вен, Търново, Шумен. Той предполага, че е възможно това да бъде така, защото градът се е намирал в зашумена и гориста местност.
К. Иречек и Ив. Богоров ни предават преданията, че много къщи и махали в града били съградени от дървета, сечени на самото място, и така градът бил основан сред гората. Шуменецът д-р П. Скорчев се присъединява към тях и допълва, че нашият народ често назовавал своите селища по името на някое дърво, растение, преобладаващо в дадена местност. Такъв е Сливен — от слива, Плевен — от плява и други. Името пък на Шумен идва от шумят, от шумоленето на околните хълмове, по чиито „шумави“ склонове е било разположено най-напред селището.
Коя страна да се вземе за правдоподобна?
Названието Симеонис или Мисионис има по-малко привърженици. Преди всичко поради многобройните спо¬рове и предположения за мястото, където се е срещнал Симеон с маджарите. Едни казват, че Мундрага, това е Мадара, Мадарското плато. Други сочат Шуменския хисар. Възможно е, допълват трети, но не бива да се отъждествява с Шуменския хисар, а да се търси Мундрага някъде в близост над село Осмар. Не може да се приеме това название и поради споровете за мястото, където е бил изграден Симеонис.
Неубедително е и другото предположение, че Симео¬нис било названо селището под Шуменския хисар. По-късно, когато то се спуснало в полите на платото и долината на Поройна, се превърнало в горско селище. В XIV век селището вече се издигнало в значителен административен и икономически център, изместил разрушените вече столици Плиска и Велики Преслав. И понеже крепостите останали вече без живот, а селището по скатовете западнало, спомените за Симеон избледнели, името на града му се забравило. Да се забрави името на цар Симеон и неговия град? Не е ли попресилено това?
Както е известно, българските владетели не са назовали градове с имената си! Знае се само за Самуиловата крепост, Асеновата крепост, Кулата на Баба Вида и други.
Няма никакво съмнение, че името, произнасяно от много поколения, е Шумен. Със сигурност се знае, че така са го наричали още от Втората българска държава. Пътешественикът Евлия Челеби, дошъл по нашите земи през средата на XVII в., пише: „През царуването на Илдъръм Баязид хан енергичният му везир Али паша срещнал много трудности при превземането на тази крепост, та … нарекъл града Шумен.“
Нима един жесток и кръвожаден завоевател би дал славянско име на славянски град?
По-вярно е обратното — името Шумен било заварено, а завоевателят го преиначава, за да се заличава от паметта на българската рая, така, както тя вече нямала и своята първа столица Плиска, защото селището до нея било наречено Абоба.
Не османлиите са кръстили Шумен със звучното му име, а българите са го назовавали така и отдавна са го носили в сърцата си!
Ето и подкрепата на тази истина:
„…поставени от бога аз на българите цар
Иван Шишман син на великия цар
Иван Александър дойдох в град
Шумен по царско благоволение
в името на небесния цар Христа и аз
Срацо писах внук на великия
епикерний Страцимир тези
слова.“
Този надпис беше открит при археологическите проучвания на Шуменската крепост през 1966 година, извършени под ръководството на научната сътрудничка В. Антонова. Според нея цар Иван Шишман е пристигнал в Шумен след 1371 година, за да провери каква е здравината на българската твърдина срещу настъпващите османски орди. Дошел българският цар и оставил един надпис с огромно значение за потомците:
— Шумен е име, което се произнасяло през Втората българска държава!
— Шумен е град! Град на българите!
С различни имена го знаем сега ние: Симеонис, Мисионис, Шуменград, Шумен…
Имена от вековете. Имена от хронисти и легенди. Имена български, събрали в себе си героизма и достойнствата на народа ни. Имена, устояли срещу превратностите на времето, срещу насилието на враговете да ги заличат от съзнанието и паметта на българските поколения!
Откъс от книгата на Георги Тошев „Бащино огнище – Шумен“
– Assl-View of the Town and Plain of Schumla 1854
– Crimean War (Vostochnaya Voina) Shumla, the Head Quarters of the Turkish Troops
– Omar Pasha – Egyptian Troops passing before Omer Pacha at Schumla 1854
– Sadye Pacha receiving Cossacks from the Dobrudja,at Schumla 1854
– Shumen-1945
– Shumen-park-1940
– The Market at Schumla 1856
– Panoramic View Town Fortifications Schumla 1854
– 1854 WAR DANUBE ISMAIL PACHA COSSACKS SCHUMLA FAMILY