mv78

Сергей направи няколко по-бързи крачки, за да се откъсне от Стефан, спря на поредната площадка, и пръдна бързо без да вдига много шум. След малко чу тежкото дишане на спътника си, който побърза да се хване за парапета, и го погледна с насмешка:
- Не е като едно време, а?
Стефан поздрави Йончева наум, и каза с дрезгав басов глас:
- Прав си, не е…
- Предлагам да ме изчакаш тук, защото има доста стъпала до горе още…- каза Станишев, сложи ръка върху рамото му за секунда-две, и тръгна нагоре без да дочака отговор. „Още по-добре – помисли си депутатът – И без това този път се разкарахме до Брюксел напразно… надявай се ти, че ще спасиш положението!”
Данаилов седна на едно от мраморните стъпала, огледа се небрежно в различни посоки, сякаш опитвайки се да разбере откъде идва лошата миризма в коридора, и опря глава в масивния парапет. Беше изморен.
~
Станишев вече крачеше по коридора, който трябваше да го заведе до кабинета на Барозу. „Живеят си като царе – помисли си той – мраморни стъпала, позлатени бронзови парапети, скъпи коли, български проститутки… мама ви тарикати да е.а…”. Премиерът спря пред вратата, изчака около минута да се успокои пулса му, и почука с тарикатския ритъм, който приятелката му Елена свиреше вечер на тарамбуката за лека нощ.
Вратата се отвори.
Барозу беше седнал на средното бюро, и дъвчеше нещо.
- Здравейте, циркаджии! – каза с усмивка българинът, и кимна леко с глава.
Барозу също поздрави.
- Да сте виждали едни пари тука?!
Тримата комисари се спогледаха.
- К`ви 220 милиона бе, ман! – направи се на изненадан председателят и небрежно оправи реверите на сакото си.
- Не се вкарвай в некви филми, братле! – намеси се Ферхойген, и поизтупа праха по джобовете си.
Госпожа Уолстрьом се усмихна топло, и потвърди заблудата на българския политик:
- Объркал си рейса, пич!
Станишев се поизкашля, направи три крачки до бюрото на Барозу, наведе се и каза с тънък мазен гласец:
- В България няма корупция, това го знае всяко хлапе. Но… както и да е. Дойдох тук за да ви почерпя за това, че още ни траете в съюза и не сте ни изритали, иии…
Премиерът извади от джоба на сакото си пакет четворка вафли „Боровец”, и с бавни жестове и поклони, ги разпредели върху бюрата на комисарите. Четвъртата вафла той загъна в разкъсаната опаковка, и я прибра обратно в джоба си.
~
Един час по-късно
~
Данаилов усети шамар зад врата и се събуди.
- Ставай, другарю! – подхвърли Станишев, и продължи да слиза по стъпалата.
Едрият депутат се спусна след него и викна отгоре:
- Сергей!
Станишев се обърна и спря.
- Какво стана горе бе?!
- Какво може да стане… тук са и вафлите, и парите! – каза весело премиерът, и потупа енергично джоба на сакото си.

mv78

Беше тъмно и тихо.
Морисов продължаваше да изучава с поглед тротоара и пътната настилка, докато изчакваше приятелката си да го настигне. Не беше особено впечатлен от това, което виждаше, но не беше и дошъл в Шумен с илюзията, че пътищата са като тези в София.
Всъщност, хората в Шумен още не го познаваха добре. Може би малко интервюта биха го направили по-популярен и в тази част на страната…
-Еиии, много бързаш, сякаш целия свят ще оправиш мама му стара – каза Станишка, докато нежно обгръщаше мускулестия кръст на половинката си.
Мойко се направи на замислен за секунда, пусна усмивка номер 69 в действие и каза тихо без да я поглежда:
-Ми… не знам за света… ама теб като нищо ще те оправя след малко… ако имаш нужда от ремонт, разбира се, това го решава общинския съвет с гласуване само…
Станишка го плясна с ръка по дупето без да казва нищо. Ставаше й хубаво като пускаше такива майтапи, макар че никога не му го казваше. Всъщност, и той никога не й казваше че я обича, но тя беше сигурна в това – само един мъж, който обича, можеше да „оправя” така.
Мойко спря рязко.
-Мамка му… – каза едрият мъж, и впери поглед в безжизненото тяло пред тях. Станишка също го видя, обърна се и скри лице в шепите си.
Морисов се приближи, клекна до 10-годишната Храсимира с тъга в очите, протегна ръка за да потърси пулс и след малко каза тъжно:
-Не е имала късмет…
Една кола профуча през булеварда по посока „Оборище”. Минаваше три след полунощ.
Морисов вече държеше мобилния телефон до ухото си и чакаше. След секунди се чу силна музика, придружена с подсвирквания.
-Ало?- намръщи се Мойко.
-Кажете моля!
-Кой е на телефона?
-А ти кой си – веселяшки отвърна гласа.
-Храсимире… Аз съм Морисов, бях ти казал че ще те изненадам някой ден, и сега имам лоша новина за теб…
Отсреща се чу силен вик „Спрете музиката, другари, Морисов се обажда…”
След секунди настана тишина.
-Здрасти, Мойко, радвам се да те чуя… как си?
Морисов се направи, че мисли, докато мучеше 2-3 секунди, после каза в слушалката:
-Аз съм добре, благодаря, но… има една доста сериозна дупка, точно на паркинга до… това читалище ли беше тука незнам, от бай-тошово време не съм идвал тука…
Хостов го прекъсна бързо:
-Ааа… ако си в Шумен не може да виждаш дупки. Така ти се струва, или някой я е изкопал току-що…
Морисов се подсмихна и погледна към Станишка, която вече измерваше с ролетка размерите на дупката и записваше данните в тефтерче. Беше старателна както винаги.
-Така като я гледам – продължи разговора Мойко – е около 25 сантима дълбока на метър и половина в дължина, и е поне 10-годишна… е айде на осем да е… ама да ме лъжеш така по телефона че сега я е изкопал някой…
-Кажи само къде е, че слушам и не вярвам на очите си. Тва не може да бъде истина просто…
-Хостов, не се прави на луд ако обичаш, тука на паркинга срещу икиномическата гимназия, или нещо такова беше, една сладкарница има наблизо…
-Ааа… да не си във Варна и да се бъркаш нещо, щото и там има икономическа гимназия и сладкарници…
-Ми… май не – все още спокоен каза Морисов – щото на дупката има забита табелка „аз се казвам Храсимира и съм от Шумен”, и са посадени пет корена червени рози. Тоя паркинг не го ли ползвате вие бе?
-А… не сме стиганали до него още, но е залегнал в плана за 2010-а година, не бой се…
-О… аз не се боя, ама… Станишка е с мен, за тебе ме е страх…
Хостов изтръпна. Щом шефката е тук, работата е сериозна, помисли си хметът.
Нямаше време за губене.
-Морисов! – каза Хостов решително – След два часа Храсимира ще е в Историята, така че можеш да се снимаш с нея сега, или никога!
Морисов притвори очи от удоволствие, поотвори леко пръстите на изпотената си дясна ръка, с която държеше телефона, и отговори:
-Хостов, знаех си че на теб може да се разчита. Гледай да стане хубав асфалта, и като сте готови, оставете един валяк тук и една бутилка шампанско да счупим, че още не сме се снимали с коалиционната ми приятелка във вашия град. Ние сме в хотел Шумен, там ни търси… и да доведеш само журналисти които слушат какво им се казва, тея дето много питат не ми трябват да присъстват.
-Дадено Мойко! Ще извикам само най-печените! – каза Хостов и чу как връзката прекъсва.
Морисов доволно се усмихна с номер 45, прибра телефона в десния си джоб, и каза на Станишка със спокоен дрезгав глас:
- Нише… айде да ходим да си лягаме, че с тая червена поличка цял ден те гледам… май няма да чакаме решения от общинския съвет, че работата е спешна.
Станишка погледна весело Мойко през запотените очила, и след малко каза:
-Добре, ама само ако подскачаш от тук до хотела на ляв крак!
Едрият мъж се подсмихна леко, направи една от любимите си физиономии, която беше заучил още в деня, в който беше изгледал „Кръстникът” за първи път, и се изкашля:
-Мога да се набера 1000 пъти само с дясната си ръка, ама на ляв крак да подскоча и един път – е тва няма да го видиш никога в тая коалиция…

mv78
От силна болка днеска съм скован
(При доктор Янков следобяд ще ходя)
Лежа превит на твърдия диван
И в интернет тъдей не ще да бродя…

Защо човек, уви, се разболява?
И болката в плътта гори
Че здравето си леко разпилява
И мисли само за пари.
(Е тука няма майтап вече…)

klec
Аз съмотник съм
болен и от живота недоволен
и тоз ден ще мина гладен
приведен като теб ще лежя
но зимен сън уви няма да заспя…

Аз ни слава ща
нито пари
просто да се запозная с приятели
ДОБРИ

В това гадно време
жица аз ще надуя
на рока аз ще кофея
докато падне и полюлея

От телевизора насилие извира
пак на някое дете бандита джобните прибира
мъж женаси от бой премазва
краят му скапан пак несе показва
по улиците порното ще ни удави
държавата е като камикадзе с разкъсни рани
край на човешката глупост няма
дълбока е тя като септична яма.

Нека малко радост има в тоя стих
реге си пуснете защо аз ще ви кажа
музика за душата
като аспирин за главата
регето ще ни спаси
само от замунда си го изтегли…

mv78
И аз самотник съм, уви
И късно вечер сам се гушкам
Но самотата забрави
Че вече май ще я опушкам!

Да се надяваме че скоро
Ще ни споходи любовта красива
Дори да пуши „Марлборо“
Ще я направя аз щастлива.

klec
Доктор Хаус лекува
тъпи и болни неподбира
хапчета здраво пие
кракът му пуст неще да му мине
прогнозите често ги бърка
на тото си той играе
но по гръп не пада и неще се омутае.За всички фенове на д-р Хаус

Скофилд от затвора е беглец
казват че бил убиец и кръдец
иска и от тука да избяга
май лудница е голяма
Линкълн е пич опасен
убъркан е иска отговор ясен
т бон бандита убива и не пита
пустия му агент неще да мре
май филма неще до тук да спре.За всички фенове на Бягство от затвора

shaggy
Бяха опити с перо,
скърца чувството добро;
нищо – знаем всяка рима
лесно е преодолима…

mv78
Но миризмата не е важна
Носа стисни си с пръсти
Във таз страна продажна
И боклуджията се кръсти.

hope
Болка гърлото ми стяга,
а не пия лимонада.
В петък ядох сладолед,
при алекс без да чакам ред.

Искам гърлото да стисна,
тази болка да подтисна.
Или чай да си сваря
да ухае на липа.

Verda
Хоуп, и теб ли, мила, гърло те боли?
Един съвет: със нещо го смажи…
Забрави тез чайове, отвари,
отдай се повече на алкохолни пари.

mv78
Едно коняче удари
Но максимум да бъде „сто“
И чайче бързо си свари
Ако ще има още „сто“

А сладолед и аз обичам
Той страст е стара моя
След малко трябва да изтичам
До магазина на завоя.

alexxx72
Кой’т са ръга най-отпред
без да чака ред
гърлото ще го боли
чак до утре призори

hope
Туй на мен не ми хареса,
всеки гледа интереса.
Чай с лимон ще пия аз
и да омекне твоя праз.

tht
Туй перо за мен не става,
повече от ясно – то не носи слава.
Я хванете микрофоня,
да засвири саксофоня,
евала на този джаз,
чувствам си се аз,
точно кът у нас.

А с кючеците си бесни,
(за кого са трудни, за кого пък лесни),
скочил е комшията дебел,
да жени щерка си, за дрът козел.
Не че е козел момчето,
ама има много плява по лицето.
Викнах лудо в този час, вий сте луди,
ама и аз кат вас.

Ех че стана чевермето,
врътнахме го агнето заклето,
пихме вино до зори,
докат станем маскари,
че октомври дойди всички знаем,
ама нйй не смейм да си признаем,
избори шъ има пак,
лелее туй май беше предвещание за глад.

Ама няма страшно,
мъзъта ми е пълна с брашно,
след две недели, три,
снахата внук ше ми роди,
да е жив и крепък сватя,
че да ми напълни пак тумбакя!!!

klec
Троянеца в компа
информацията яде
к**елето мръсно
неще да умре
да го трясна у земята
малко му е
май на прасето ще го
дам майкаму да е*е

mv78
Обичам я, а тя нехае
Жадувам топлите очи.
Докосвам я, а тя не знае
Кръвта във вените бучи.

До мен е пак и ме прегръща
А вижда ли ме, тя не знае.
За миг е с мен и се обръща
Но пак за мен една е…

Обичам я, а тя нехае
Че дух съм аз, а не човек.
Докосвам я, тя пак не знае…
Нали съм си от седми век.

Verda
Докосваш я! Но тя не иска
прегръдките ти в свойте да вплете,
защото някой много я е стискал,
и опита горчив у нея- реве, реве, реве…

Жената в нея се променя,
изпитваш ужас от това?
Страстта у нас не ни разделя,
а липса на любовната игра.

Жадувай я, обичай я, мечтай си,
щом винаги за теб ще е една…
Опитвай с други също, обуздай ги,
за да не остане в сън несбъдната мечта.

mv78
Ще лягам вече, късно стана
Не ще със мене никой да си пише
Тя работата е една е*ана
не казвате и на какво мирише…

Е, лека нощ на всички казвам
И спирам вече да приказвам
защо със вас да се наказвам
абе… така го винаги замазвам

klec
Не!Не се сърди
не сери и после по стената
ти него мажи
а с хартия белана
го забърши
после следите ти премахни
много много нему мисли
римата до тука се свърши
като кебапчета за избори.
Неунивай пишлеме
друго лайно ще се изсере
някой като теб ще иска да го маже
но няма да има късмет като теб
баща му ще го хване и ще го накаже Рими Домашно производство 1/20лв на кг. by Klec

mv78
Ах, колко мъдрост в този стих
Не вярвам ти че си го писал…
Цял час му днеска посветих,
Макар че беше се вмирисал.

Не щеш ли двамата в комбина
Да пишем книга (малко съм си прост)
Край вас аз скоро ще намина
За да обсъдим тоз въпрос!

klec
Майка ми каза,че ако плащат за простотии като мойте ще стана богат

Аз рима след рима редя
не ще да му се види края
аз ги творя не ги кръда
книга да напиша да ще се навия
чакам отговор от вас
аиде бай щесе видим след час

klec
Излизайки от снек-бар Бай Данчо кака Станка се запъти към пейките пред блока.
Прегърнала едно шише ликьор си поседна леко ублизвайки се от съмнително сладката напитка
Леко къркорене в червата задвижи сложен механизъм в главата и които подсказва,че трябва да посети тоалетната.
Забърза се към блока…и продължаваше да се засилва и засилва помитайки децата играещи си пред входа.
Стъпила на етажа си тя с ритник прониква в дома си.
-Здрасти синко!-изръмжава на сина си който се ровеше из Шуменския форум(съвсем случайно)
Тя бясно затвори вратата на тоалетната и настъпи затишие пред бурq…
Изведнъж се чу силен трясък,вратата падна и всичко потъна в магла…..

hope
С мене ставате вий трима,
че туй богатство невидяно,
скрито в миризмата на килима,
да не бъде пропиляно.

klec
Господ ме свърза с вас
някой ден елате унас
ако искате да се хванеме на бас
да се изсера увас..Без лоши чувства

…Кака Станка накара сина си да си купи кола.Бутна му в ръцете пачка с левро и каза:Айде ще ходим да ти вземем една колица да ме возиш.Метнаха се на едно такси и се запътиха към автобазара в мотостадиона.Избираха между много коли-мерцедеси,поршета,голфчета,всякакви японски бегачки.Кака Станка си избра една кола много красива според нея(24 годишна жигула-супер изгнила,с затъмнени джамове,цветни тазове,спойлери които тежат повече от колата и табелка на таблото с името Киро Прасето)
-Е синковеца ела ела.Е иш колицата каква е хубавичка
Синът и изпадна в ужас:
-Ама как то кола ли е туй,ти луда ли си?
Кака Станка неискаше и да чува за друго:-Вземамея!
След като я добутаха до блока я оставиха и отидоха да се почерпят с останалите мангизи.Когато се върнаха колата я нямаше.
Клюкарките и казаха,че дошъл един камион за прочистване на изоставени коли от улиците и я вдигнал.Кака Станка се зачуди защо е трябвало да спира Колфадон за кръвно точно сега?

hope
От леврото не се отказвай,
жигулата на кака си вземи
и вече тук не се показвай
докат пак се разсмърди.

mv78
Аз знам я тази кака Станка
тъй хитра е, и толкова опасна!
Преди години тя ограби банка
Тогава работата й порасна.
Как влезе ли – ами със танка
И после с вертолета „драсна“…

klec
Съпунката аз си гледам
Габриела Спаник там бомби друса
свекървата нагла иска да я пуца
обаче неможа и я отнесе една каруца

Идеята ти е прекрасна
като ракия със саладка
нека така да стане
и работата ни да порасне

Бойци с перо в ръка
с една дума
ще ви вземем ний ума
ако оживеете
поне от сърце ще се смеете

Десислав се аз касвам
думи празни от време на време приказвам
Тракия е мойто село
големо и засмено
това е мойта биография кратка
За кака Станка още творби ще създам
неможах да измисля нищо и написах салам

mv78
Купувам стари бойлери и печкии!
Крещеше циганина черен
с две циганчета като клечки
по пътя крачеше, уверен…

Със пожълтял от „Шипка“-та мустак
ах, поглед ловък, тарикатски
със редки зъби и пробит калпак
сладур… нали си ни е градски!

klec
Изповед на едно циганче…
Мамо мамо аз на града ще ида
на града да крада
пачка да спечеля

Аз мамо богати чичковци ще джобя
по кофи препълнени аз ще ровя
само и само в това село данесе заробя
с месния дядо Володя

каруца с циганета
пълна е тя с дървета
с жици брикет и смет
оппа май ги пуца дедо кмет
майкави мангалска вика той
ама циганетата му метнаха якия бой
да кръдат те умеят и няма да се дадат
басма не цепят никому
бегат кръдат и трещят

Шипка,арда и мелник
дядко си ги павка всеки делник
камел и малборо
дедо ще ги пафка здраво
а джумая и средец
нема да ги бъде тоя месец

mv78

Така е, права си за туй
но сън така не ме и хваща
сега обувките обуй -
мъжът ти за цигари те изпраща…

hope

Цигарите, не ща да знам,
че миризмата им е гадна!
Парфюма, който ще му дам,
ще разреши дилемата банална!

mv78

Преди години аз ги спрях
не беше лесно – тук признавам
оказа се, че не умрях…
и други като мен познавам.

okokorko

..и вместо да над..ви .уй,
..ше чака,
вятъра да фаща!

mv78

И ти ли си поет бе, брат
Като молци се въдим, тъй изглежда
Май много станахме във този град
Като бълхи в чувал със стара прежда…

hope

От темата си ти не бягай,
че ти я почна, не забравяй!
Върни го тук аромата рОзи,
или да дишаме уханието кОзи!

mv78

о, как сте вий мадам, кажете
на що сега ви намирисва
но моля ви, не ме лъжете
че вече почна да ми писва

mv78

Тогаз недей бе, Ококорко
Макар че можеш да опиташ
Аз просто съм един мърморко
Ако не вярваш – трябва да разпиташ!

hope

На розите уханието нежно,
на вас дължи се, млади господине,
но то отлита безметежно,
и като ветрец ще ви подмине.

mv78

Така е, знам, но що да сторя
Съдбата хич не ме и пита
Не ще със нея се преборя
Тя пак във ъгъла ще ме изрита…

klec

Дъра бъра сто чадъра
форума с глупости напълнете
после защо Шумен смърди несе чудете
а водата на казанчето пуснете

компа включи
и не се чуди
леко го заблъскай ти
той щайга е голяма
но пък то друго няма
правец едно две и три
басма нему цепи а го
натири то си знае
говедото гадно да спи

mv78

Със сигурност си рапър ти
Но музиката аз не чувам
А времето сега лети…
Защо ли още да будувам?

klec

тревица лека лека
като женска гърдица
тя почесвасе по гъзеца
и вика дръжте крадеца

дека е таз готина женица
казах и напрай ми пица
на преклонена главица
пада тежка паница

на бара порачвам бира
сърцето ми спира за една бира
ама де е тая бира
май бармана български неразбита
айде дай една бира
амсалак такъв от къде те кучи изсра
български неразбира ама
бира сервира