okokorko
Гостуването на известните веселопедисти Запа и Спектора в Шкорпиловци, премина на два етапа – трийсет километра пешеходен поход през гората и по плажа и няколкочасово унищожаване на кифтета, пържоли и алкохоли. 
Потеглихме през гората към село Самотино, където живее самотно само един човек.В дъбравата срещнахме и други свини: 
Пристигнахме в селото и на стъпалата на кметството, бяхме тържествено посрещнати от цялата селска управа: 
Запа оскверни селското гробище с алкохолния си дъх, а Спектора направи връзка с некви духове: 
После с бърз марш на зиг-заг за заблуда на противника, се изтресохме на „Кара дере“: 
Там разменихме 2 цигари за 2 литра вода с местните аборигени-рибари.Контактът с тях беше много труден за установяване, тъй като имаше сериозна езикова бариера.Бяха разменили вече 2 калкана за 2 литра водка и нищо не им се разбираше на аболкохолическия диалект.Освен това имаха за охрана някакво чудовище, наречено „Морски кривозъб“, което едва не ни изяде: 
После се изкатерихме на поляната с чевермето, високо над „Карадере“.Чевермето си беше там, ама на него нямаше набучено нищо.. 
На Спектора му потекоха лигите като си представи цвъркащото агнешко със загоряла кожичка.
Поне си направихме снимки отвисоко: 
Следващата спирка беше резерватът „Камчийски пясъци“, където си събрахме гигантски шишарки и морски дяволчета, докато не са ги наскубали курортистите.По-забележително беше неразгаданото послание, което някой беше оставил на една трънка: 
После прескочихме до плажа на Шкорпиловци, където вече има оживление: 
Последва ядене и пиене на терасата на бунгалото, а двойка синигери хранеха дечицата си на метър над главите ни: 
zappa
Първи ден – магариите на Гаджет
Не бях карал с Гаджет на дълги разстояния, но си е емоция. Младежът е гледал някаква поредица по Дискавъри със стряскащото име „Оцеляващият” и явно е гледал сериозно. Още при първият ситен ръмеж се зае да оцелява. Някъде около Пчелник се съблече почти гол, напъха сухите си дрехи в раницата и започна да оцелява в нечовешките условие на ситен, приятен пролетен дъждец. След това заяви, че нямало да тръгне, докато асфалтът не изсъхнел и ме застопори в един селски супер, където всеки си взе енергийната напитка – кафе и водка. Магариите му продължиха и в Шкорпиловци, където вече сериозно окупирал портфейла ми се разкрещя: „Няма да ти плащам водката!” На основателният довод, че няма един лев в джоба, така че би му било трудно да го направи, се изрепчи отново: „Добре казано”. Трудният му път на оцеляване продължи и в условията на топла баня, гостоприемно осигурена от Ококорко – „Нямам кърпа! Каза ми мама да си взема. Майките трябва да се слушат, мамка му”. Явно на личния му герой от Дискавъри не му се е налагало да си взема топъл душ без кърпа. Чак такива безобразия не се случват по никоя географска ширина. Но иначе кара младежът, само да имаше как да си помъкне апартамента с удобствата на гръб, като един истински охлюв на колела, би покорил света.
Втори ден – пешеходен туризъм с Оги
Събуждане, миене на зъби, сутришна водка и отново на път. Целта е с. Самотино – село с един-единствен жител. Сигурно е имало време, когато е бил един, но любовта на дърти години не прощава. Залюбил се бай Неделчо с някаква баба от съседното село и сега пълновластният господар на селото е съпругата му. „Стига говори с тези хайлази. Хора без работа. Донеси 10 чувала”. И бай Неделчо прегърбен и скръбен хуква по задачи. На всичкото отгоре съседната къща се ремонтира усилено. „Ще става град”, кисело казва старецът и сигурно си припомня хубавите времена, когато любовта и „хайлазите” не са били и чували за с. Самотино. Поемаме към Карадере. Слънцето прежуря, водката е на километри разстояние, а Гаджет си припомня как се оцелява в суха местност – навиваш си една блуза около крака и газиш росната трева. С нищо не ми помага – росата е с отчайващо нисък алкохолен процент. В Карадере се запознаваме с местни рибари-бракониери, които требят калкана в размножителния им период. Така се бяха нашляпали с алкохол рано сутринта, че слюнките ми закапаха по масата. Всъщност какви бракониери са те? Колкото и лоши намерения да имаш, много трудно ще ги осъществиш кьоркютук пиян от сушата. Най-обикновени алкохолици, хубави хора. Връщаме се в базата и туризмът прави приятен завой към водка и шкембе на почти магазинни цени в една механа в Ново Оряхово. Сега вече мога да слушам и за оцеляване, и за роса, каквото щете. Ставам благ и любвеобилен. Колко малко му трябва на човек…
Трети ден – на гости при Бирка
Потеглям за Слънчев Бряг. Хубавото на нашия форум е, че е прострял пипала навсякъде, пръснал е ятаци по света и от теб се иска само да имаш желание да пътуваш. Размечтавам се за момента, когато ще си пия водката с YT някъде в Аризона, а колелото кротко ще почива до мен. За малко да изпусна – зървам така лелеяните проститутки, натокани и дружелюбни да ръсят чар до пътя. Зализвам перчем, оправям си сигналната жилетка и се ухилвам. Те ми махат. Ох, на батяяя! Метър след метър приближавам. Що не си седях да ги гледам от разстояние… Едната е черна като кюмюр, с огнено червена коса, а зъбите проблясват в златни отблясъци. Превключвам на тежка предавка, зъбчатките изтракват, натискам педалите и се втурвам надолу по баира. Чак толкова закъсал не съм. Ще си карам на злобарки. Пристигам в Слънчев Бряг и тук ме чака изненада – много е различно от Шкорпиловци. Някак ми напомня за Ориндж Каунти. Оглеждам се от глава до пети, въздъхвам и изръсвам чутовните 20 лева за ненужни нови маратонки. Вече бивам. Срещам се с Бирка – прегръдки, целувки и вече съм седнал на някакво приятно местенце, ресторантче с много зеленина. Мястото е приятно, но ценовата листа е рядко отблъскваща – 4 лева за 100 грама водка. Изроди! Е, сега да ми каже Гаджет как се оцелява в такава среда! Тук започна моралното ми падение. До края на престоя ми в Слънчев Бряг всичките ми сметки бяха поемани от Бирка, дори цигарите. На втория ден се озовах с дебитната й карта, ПИН кода, както и заръката да си купувам каквото харесвам от тузарския курорт. Най-лошото е, че ми хареса. Нямам извинение. Вечерта беше като по учебник – запой до 5 часа, отнякъде се появи и една мома, нейна приятелка, с която обсъждахме „Животът, Вселената и всичко останало”. Като знам децибелите на хъркането си, момичета бяха подобаващо наказани за интелектуалните ни изблици. Хак да им е. Спаха до 11 часа.
Четвърти ден – изтрезнявам…
Пети ден – Бургас
Нищо интересно – все още махмурлия поемам за Бургас. Имам чувството, че всички шофьори са излезли сутринта с единствената идея да прегазят първия колоездач когото видят. Тъй като не мярнах никой друг безумец предвижващ се по този начин по пътя Варна – Бургас, явно аз им бях на мушката. Не успяха, но по-екстремално каране не съм правил. Добирам се със сетни усилия до Бургас, купувам си една водка за из път и се сгушвам във вагона. Уморен съм, но Шумен е близо. Някой, май беше Гаджет, спомена, че в сряда заминаваме за Румъния. Да бе! Да не съм луд!!!
