Симо
Най-накрая и на мен ми се отвори възможността да видя свят, а именно – да изляза извън пределите на родината. Ще се опитам да систематизирам всичко видяно, макар да зная, че е невъзможно.

Потеглихме в ранно утро на 15.08 и сякаш времето летеше и след има-няма час и половина бяхме в Русе, чакайки митничаря да се качи в автобуса за проверка на лични карти и паспорти.

Заветният Дунав мост и газ през цяла широка Румъния. От Румъния придобих бегли впечатления. Нищо по-различно от България, но все пак – една идея по-добре. Пътищата им са наистина пътища, поне главните, верно имаше и някои лоши участъци, но никой не е идеален в крайна сметка. Невероятно красиви селски къщи, запазени – радост за окото.

Красиви къщи, но не само – невероятни пейзажи се откриваха из Румъния:

Пътуването беше дълго, към 22 Унгарско време бяхме на границата на Унгария и Румъния. Всички бяха в екстаз до пристигането в Дебрецен, всеки следеше намаляващите километри по табелите. Пристигнахме в базата към 24 часа, разтоварихме багажа, унгарците ни посрещнаха с европейска вечеря, намерихме си съквартирант и право към стаята със заветните легла, които цял ден жадувахме.

Първи ден в Дебрецен – зауска в 8:30, 9 часа на автобуса и право към

Последва посещение на музеят „Дери“

И естествено – 12 без 15, сборен пункт „Катедралата“, отиваме към автобуса и право в столовата. Следват около 2 часа почивкa и до 18:15 волни разходки .

Снимки от зоо парка:

И естествено от празника на цветята:

Никога не ме е бивало в описателното писане, затова оставих снимките да говорят вместо мен. Впечатленията ми – невероятно уреден град, чист, с любезни хора – ако се поучим от тях ще станем наистина една страхотна страна!

Оригинал