ТъмнатаПоловина Публикувано на: 28 Юли 2011 0:26

-Къде съм?! – попита младежът, като леко подскочи от седалката.
Докторът извъртя бавно глава, без да го поглежда в очите, и измърмори под носа си:
-В автобуса. Още не сме пристигнали.
Гамерко погледна с почуда мъжът в бяла престилка, после изгледа с недоверие и сестрата на предната седалка, която стискаше ключа за белезниците в месестите си ръце, и се обади отново:
-Ама какво става, къде съм и къде ме водите с този раздрънкан автобус?! Защо съм вързан с тези белезници… – гласът му толкова бързо заглъхваше, а останалите в автобуса дори не се обръщаха. Нещо не беше наред. Дали не сънувам пак? – помисли си той.
-Просто се успокой, момче. Открихме, че си заразен с вирусът „реката тече нагоре“, сега ще ти направим една бърза терапия, и те връщаме обратно. Надявам се не бързаш. Клиниката „Рибки и Пеперуди“ е съвсем близо, ееей зад онзи склон – посочи докторът към хоризонта в края на гората отпред.
Гамерко се облегна, стисна очи, ядосвайки се сам на себе си, и си помисли за пореден път тази седмица: Има нещо гнило в тая марихуана, май трябва да взимам пак от стария дилър.
Автобусът влезе в много лош участък от черния път, и вече заплашваше да се разпадне напълно. Тракането беше толкова оглушително, че сестрата на предната седалка, която беше вечеряла боб с месо предната вечер, реши да използва момента и да изпусне звучно газовете си.
Никой не я чу. Автобусът продължаваше по пътя си, а Гамерко дори не подозираше, че от заразените с „реката тече нагоре“, в клиниката се приготвяше боб с месо и мусака…