Публикувано на: 10 дек 2010 11:42 от Corey

Нежен звук от СМС за банково постъпление ме разбуди днес. Бях си активирал тази услуга, за да не питам постоянно „айде бе, няма ли да дават заплати?“. Преди време бях си настроил СМС-ите да са ми без звук, само на вибрация, понеже беше терсене докато спиш с половинката, да ти пращата от „ония“ СМС-и посреднощ и после да се чудиш какво да обясняваш.
Вибрацията погали нейде отдалеч слуха ми и макар и спящо, съзнанието ми се вкопчи в тихите звуци, усили ги постепенно до момента в който цяла вълна разтърси цялото ми тяло. Нещо като оргазъм ама финансов.
„Стани и иди до банкомата. Има заплата!“ се чу глас свише. Дебел дрезгав, „снощен“ глас… Опа- не било свише- сам съм си говорил… Пуснах си ТВ-то тихичко и реших да поспя още малко. Но спи ли се в такова положение?! Почнах автоматично да пренареждам паричките. Нови зимни гуми… Ама 4 броя ли, или измекярската, само предни да сменя? И маслото май беше време за смяна…антифриза… Ужас, завъртях се на другата страна, белким ми дойде друг акъл. На другата страна обаче и там зле. Разходи, разходи… Тоя декември е ебати консуматорския месец. Взех решение да не купувам нищо голямо, а да инвестирам както винаги в себе си. Йедине и пийене, дет викат моите приятели дивдядовчани, а харчене само за най- необходимите неща. Добре де, една минифурна за хляб, която да пече и багети, се ли брои за стока от първа необходимост… И компа има нужда от ъпгрейд… Кошмар! Човек като няма пари- зле, като му дойдат- пак зле. Претупах процедурата по обличането, като за пореден път обух различни по цвят чорапи. Бръснене? В тоя студ? Неее. Доволен се дотътрих до банката- вънк вие вятър, ледени стружки се блъскат в лицето ми, но мен ни мъ е*e. Днес имам заплата!!! Горд, доволен като мъжки пуяк сред 10-на крехки пуйчици ръчкам минувачите пробивайки си път към банкомата. Муш, „теглене на банкноти“… няколкостотин лева… Бжжжжжт, Бжжжт, Б—-, Б—-… А, какво става тука бе?! Ония звуци спряха! нали ги знаете- като връткат парите там в банкомата. Наведох глава да чуя какво става, но нищо не се чуваше. ИЗВЕДНЪЖ!!! Тъъът, тъъъът, тъъът- и тоя звук го знаете, както и надписът „операцията не може да бъде изпълнена“. Аххх, мамка му… Запазвам самообладание, макар че кръвното ми скочи на 200. Тъй де, няма да се излагаме пред тълпата. Аз пуяк ли съм или лукова глава?! Викам- я да видя вътре от ПОС терминала дали няма да ми се усмихне щастието. Стъпвам тежко, обяснявам се с охраната в банката и се нареждам пред касата. Касиерката- застаряващо, но запазено блонди. Там обаче ме чака поредната спънка към паричния оргазъм. Див делиормански представител на селските труженици беше окупирал касата. Облечен в сив фирмен комбинезон, нещо от рода на БАРС, ТИТАН- БКС или Автомагистрали… Шапката! С неопределен оригинален цвят беше закрепена бутафорно върху най- високата част на черепа му, държеше се едва- едва, но не падаше. Сигурно има няколко степени на носене се чудя. Явно като влезе на топло, делиорманьонеца я поставя в най- горно крайно положение. Като застудее си я нахлупва до край, а когато прави секс с жена си, си я пуска върху лицето. Хейтър- мейтър може и да съм, но кръвното ми скачаше с всяка измината минута. Блондито, селанина и компютъра бяха несъвместима комбинация, която не щеше и не щеше да проработи. След цели 10 минути правостоене аха да дойде и моя ред, нахълтаха двама гнома с някакви униформи. Единия, както се полага на всеки гном носеше торба с пари. Другия гледаше лошо. Човека от охраната ме погледна извинително и каза „Инкасото“. Питах- колко време ще отнеме но веднага отговорът ми стана ясен. Блондито отвори торбата и…. имаше намерение да брои и описва всичките пачки там!!! Аххх кръвното ми от 200 стана 260 и изскочих навън…

и не мога да си спомня откога не съм ял.
Гладен и жаден дочаках нощта,
отчаян и тъжен, пак съм сам на света.
Самотен и беден във жега и мраз

Историята има хепиенд случил се в съседния банков клон.Поздрави за всички, които нямат порода, родословно дърво, но имат природа и набито око.