Редовно ми се случваше да подремна в градинката зад библиотеката. Срещу СУ… И немахме пари… че без пари не пускат в ресторант, дори и най- добрият мууузикант…

Та веднъж си дремех преди лекции с тогавашното ми гадже на една пейка и усетих тежък поглед върху себе си. Обаче от снощи ми беше толкова зле, че не ме е**ше кой и как ме гледа. По едно време се осафервам- гледам на съседната пейка се излегнал и кърти класически клошар. Палто- тип „шуба“, модел ІІ-та световна война, голяма торба с неизвестно , но явно ценно съдържание понеже беше здраво затисната от спящия и почти привършена бутилка литър концентрат „Ахелой“ в ръката. С последното произведение на сивия алкохолен сектор веднъж размразих цялата ми кола при минус 21 градуса.

Та събуждам се и гледам клошаря как хем спи, хем ни гледа кофти, че сме му заели любимата пейка. Тя беше точно зад баничарницата срещу спирката на 280. Бутам половинката да се събуди и да си отиде на нейните тъпи лекции (учеше нещо социално незнамкакво си). Нооо не би- вика Нелито (Нели се казваше съкратено от „Неналивай повече“)- айде да изчакаме да отворят стола! Уффф бе, ужасна работа. Навънка напече, но вътре в университета- студ. Но пък горе в сградата пейките са широки и можеш да изкараш още около час. Тръгвам по едно време за кафе. Между другото първи курс много се губих из тесните коридори и ми беше кеф да питам някой накъде е пътя за вътрешния двор. С невероятния ми шумнски акцент явно съм бил атракция и винаги ми вързваха за поне 5 минутен разговор. Та ето това е мястото за сутрешно отспиване! Вътрешният двор. Поне 2-3 пейки са заети от колеги, които мимикрират дремуцането си като са изкарали некви си листи с лекции по пейките. По едно време става около 11 и нещо. Време за мензата! Кефи ме миризмата на прясно готвено. В мъглата от готварски пари разпознавам тук- таме познати физиономии. Не ги помня как се казват, но се обръщам към тях с „брат“, „пич“, „душицо“. Някои от тях са ми колеги. Вероятно де, понеже ме питат ще ходя ли на упражненията следобед и написал ли съм си курсовата работа. Но може и да са обикновени провокатори…

Тогава нямахме мобилни телефони и се уговаряме с моята мома да се срещнем след упражненията в двора- вътрешния. Тъпо беше на упражненията, понеже си бяха чиста проба продължение на лекциите, които все пропусках.Ей така, не знам за какво пиша, но градинката зад библиотеката е голяма работа… Финалът пак беше с №280 където слуховете твърдят че са се осъществявали не един и два студентски полови акта.

Corey - Публикувано на: 11 ное 2010 2:53