Публикувано на: 04 окт 2010 23:18 от okokorko. В темата Парче земя.

Мдаммм… Не се бях сетил, че може да е някой гений, а гениите са далеч от реалността и може би, нормалността.
Като си започнала с цитати, да ти сервирам един цитат за едно парче земя, разказан от един от най-големите разказвачи и реалисти. Когато се върна, ще разкажа една истинска шуменска история за също такова парче земя. :wink:

Бяха почнали да раздават по малко земя в крайградските зони за самозадоволяване. Тия парчета земя бяха тъй маломерни, че ги наричаха на името на оня танц, гдето танцуващите ритмично се отблъскват със задниците си – а именно конфу. Защо конфу? Защото, когато собственикът замахне с мотиката в своето парче земя, то е тъй тясно, че при извеждането си той отблъсква своя съсед, съседът пък на свой ред, като окопава с мотиката зеленчуците или кореноплодните насаждения, отблъсква съседката, на свой ред съседката отблъсква съседа – и така, ако наблюдавате, ще видите как в крайградските зони, особено привечер или в почивните дни, посред зеленчуци и кореноплодни растения бляскат мотики, откънтяват ритмично и се танцува танцът от южните географски ширини – конфу. Светла вода опипва с муцуна земята, попива бавно сред зеленчуците, боси нозе се мяркат, дъх на босилек се носи и на зелена чубрица, музика от транзистори, човешка реч и смях – и се танцува конфу като в дискотека. Григор Вачков се въодушевяваше, подвикваше одобрително и ръкопляскаше, тъй както се ръкопляска в театър. Малка купа сено ще видим някъде, ако се засили човек, ще я прерипне, наклонила се е на една страна от ветровете, до купата дръвце, за дръвцето привързана коза… той и на трите – купа, коза и дръвце – ръкопляска. Цъфнала трънка ще види, цялата бяла като невеста, ще я обиколи отвсякъде да й се нарадва, и ако успее да си открадне бодливо клонче от трънката, ще открадне, нищо че тя го драще.

Цитатът ми беше от Йордан Радичков, а аз исках да разкажа, (по-подробно отколкото ще го направя сега), за една история с парче земя, дадено за :D3.gif „самозадоволяване“.
Наистина раздаваха по няколко десетки квадрата земя. Дотогава, в събота и неделя платото пращеше от народ. Пикници през десет метра. Раздадоха парчетата земя, платото опустя, а на полето се размятаха мотики през десет метра. Чудех се, откъде този мазохизъм у българина? По това време всички продукти по магазините бяха по стандарта БДС – „Стара планина“.
Всички се надпреварваха, кой какъв добив да направи от мизерното парче земя. Бяха прекарали вода и вечер, вместо купони, газеха кал с шушони…
Тогава, една шуменска актриса, която изглежда също като мен си е задавала въпроса за вродения у българина мазохизъм, също си взе едно парче земя. Обработи го странно. Съседите и по парче земя, се чудеха какво сее. Поникна райграс. И цветенца. Красива полянка сред угарта и плантациите с чесън, лук и патладжани. Когато отрудените „граждани“ от селски тип идваха да копат, тя пристигаше с един чадър и надуваем дюшек, събличаше се по бански, пускаше си ВЕФа и се излягаше сластно на собствения си плаж..
Съседните парчета земя залиняха деморализирани. Някои си спомниха пикниците на платото, други, че освен земята, има и друг вид оран… :wink: Едва не се стигна до разводи.
В радиус – километър, парчетата земя опустяха. :B9.gif