Запа и Сладоледът – подкарахме байковете в ранно утро. Не чакахме никого, защото си познавахме виртуалните дружки добре. Бързо стигнахме до Мараш, където разпитахме за местен мастит журналист. Никой не познаваше такъв. Сори, брато. Продължихме към Салманово, но там арийската кръв на дружката ми проговори и тя категорично отказа да отседне в среда, където има толкова замърсена кръв. В Радко Димитриево се оказа, че алкохолиците спят до 12 и тогава им отваряло и заведението. За сметка на това бяхме запознати от местните с най-забележителното – работещият климатик в магазинчето. Ако отидете, затваряйте вратата – това е най-краткият път, за да им спечелите сърцата от раз. Дибич ни предложи най-вкусната шкембе чорба. А километражът или беше развален, или такива къси разстояния са далеч от професионализма ни. Какво са 42км? Следващата седмица – Преслав.

Оригинал