okokorko

10 апр 2007 12:53

Срещнах го на една варненска автомивка преди две години, през лятото на 2005г.
Строен, брадат мъж, на трудно определима възраст, с жизнерадостен вид и аристократично излъчване.
Беше оставил джипа си със софиийска регистрация да го мият и пиеше кафе на една от трите масички отвън.До него чакаше единственият празен стол на барчето.Посочи ми го, преди да попитам свободен ли е.
Платих си миенето на колата, взех си кафето и седнах при него.Измърморих нещо по повод смешния факт, че цените на миенето във Варна, са с 30% по-евтини от шуменските, колкото да започна разговор..
Очите на събеседника ми светнаха.Каза че с Шумен го свързва един от най-хубавите му спомени.Бил художник и работил по мозаечните пана при строежа на „Паметника – 1300” през 1981г.
Започна да разказва набързо, защото видя че колите ни са почти измити:
Един ден работел на скелето по паното с образите на братята Кирил и Методий.Довършвал лицето на Кирил, когато отдолу му изкрещяли да слиза и да бяга за пиене, защото в София му се е родил първи син.
Едва не паднал от скелето, но не слязъл веднага.Извадил едно току що сложено черно камъче от черната брада на Кирил, и на негово място, залепил едно зелено.
После кръстил сина си Кирил.
Стана, сбогувахме се и се разделихме, без дори да науча името му.
Беше едно забързано време и забравих за случката.Навря се нейде из гънките в главата ми и дряма там две години.

Вчера водих мои приятели от друг град на Паметника и се правих на компетентен екскурзовод.Не бях го поглеждал от години.Знаете как е:Нещо което ти е под ръка, не занимава главата ти въобще…Сигурно и екскурзовод в парка Йелоустоун, има същото отношение към него, каквото има и бай Пешо към лозето си..
В един момент вдигнах глава и видях мозайката с двамата братя, блестяща от лъчите на залеза.Сред топлите отблясъци от старото злато на златните ни векове, се открояваше едно свежо, зелено сияние…Зеленото камъче, ознаменувало раждането на един нов Кирил.Един малък паметник, вграден в големия…

Който не вярва, да се мята горе да види.Препоръчвам бинокъл. :D

зеленото камъче

19 ное 2009 23:39

Днес говорих дълго с човека, залепил зеленото камъче. (Всъщност – синьото!
Или си е променило цвета с годините или осветлението го кара да свети в зелено.)
Това е Иво Генчовски. Беше удоволствие! Както го определиха хора, които го познават – той е мнооого широко скроен!
Има и друга новина. Няма средства за отбелязване на годишнината от откриването на паметника на 28.11.09г. Това научих от Светлана Джанкова – управител на комплекса, която харесва идеята за такава среща. Тежка година. Криза! Все пак, има надежда да се направи нещо и управата на паметника се опитва да намери средства за това.
Както и да е! Ще дойде време да се срещнем с Росица, Иво и Кирил Генчовски!

Иво Генчовски:

Иво Генчовски