zappa

Врекохме се в Бог – най-жестокият, най-себичният от всички. Възневидял нас и кръста си, той ни го завеща. Но не дарявайки ни спасение, а болка; и я нарече на всеки от нас…И даде ни личния, поименен ад, носим го на гърдите си. Сигурно се смее, нали сме неговите шутове! Имаме много възможности – можем да изгаряме в любов, можем да разперваме ръце на кръста на ревността, подари ни и ужаса на безсмъртието. Какво повече – стремейки се към него, ние губим радостта от съществуването си. Навярно гениално (със сигурност), той ни показа и изход – има го…Колко ли ерес и смелост е нужна обаче за него? И колко иронично, направо саркастично – забрани ни го, защото е Бог, защото не ни разрешава да откачим гвоздеите от кръста си, защото той ни вмени нашата си вина, увисвайки на Голгота. Това не е моят Бог, това не е моето спасение. Разпънат на личния си кошмар, аз познах Луцифер, обикнах го, научих името му. Разбрах – имам право на избор, проклет съм със свобода.

…От един пиян атеист.