mv78

Сергей направи няколко по-бързи крачки, за да се откъсне от Стефан, спря на поредната площадка, и пръдна бързо без да вдига много шум. След малко чу тежкото дишане на спътника си, който побърза да се хване за парапета, и го погледна с насмешка:
- Не е като едно време, а?
Стефан поздрави Йончева наум, и каза с дрезгав басов глас:
- Прав си, не е…
- Предлагам да ме изчакаш тук, защото има доста стъпала до горе още…- каза Станишев, сложи ръка върху рамото му за секунда-две, и тръгна нагоре без да дочака отговор. „Още по-добре – помисли си депутатът – И без това този път се разкарахме до Брюксел напразно… надявай се ти, че ще спасиш положението!”
Данаилов седна на едно от мраморните стъпала, огледа се небрежно в различни посоки, сякаш опитвайки се да разбере откъде идва лошата миризма в коридора, и опря глава в масивния парапет. Беше изморен.
~
Станишев вече крачеше по коридора, който трябваше да го заведе до кабинета на Барозу. „Живеят си като царе – помисли си той – мраморни стъпала, позлатени бронзови парапети, скъпи коли, български проститутки… мама ви тарикати да е.а…”. Премиерът спря пред вратата, изчака около минута да се успокои пулса му, и почука с тарикатския ритъм, който приятелката му Елена свиреше вечер на тарамбуката за лека нощ.
Вратата се отвори.
Барозу беше седнал на средното бюро, и дъвчеше нещо.
- Здравейте, циркаджии! – каза с усмивка българинът, и кимна леко с глава.
Барозу също поздрави.
- Да сте виждали едни пари тука?!
Тримата комисари се спогледаха.
- К`ви 220 милиона бе, ман! – направи се на изненадан председателят и небрежно оправи реверите на сакото си.
- Не се вкарвай в некви филми, братле! – намеси се Ферхойген, и поизтупа праха по джобовете си.
Госпожа Уолстрьом се усмихна топло, и потвърди заблудата на българския политик:
- Объркал си рейса, пич!
Станишев се поизкашля, направи три крачки до бюрото на Барозу, наведе се и каза с тънък мазен гласец:
- В България няма корупция, това го знае всяко хлапе. Но… както и да е. Дойдох тук за да ви почерпя за това, че още ни траете в съюза и не сте ни изритали, иии…
Премиерът извади от джоба на сакото си пакет четворка вафли „Боровец”, и с бавни жестове и поклони, ги разпредели върху бюрата на комисарите. Четвъртата вафла той загъна в разкъсаната опаковка, и я прибра обратно в джоба си.
~
Един час по-късно
~
Данаилов усети шамар зад врата и се събуди.
- Ставай, другарю! – подхвърли Станишев, и продължи да слиза по стъпалата.
Едрият депутат се спусна след него и викна отгоре:
- Сергей!
Станишев се обърна и спря.
- Какво стана горе бе?!
- Какво може да стане… тук са и вафлите, и парите! – каза весело премиерът, и потупа енергично джоба на сакото си.