Lyudmil12
Публикувано на: 26 авг 2009 13:32

Ще ви разкажа приказката за въртящия момент.
Това всъщност е една тъжна приказка.

Тя започва преди два века, когато на един окаян кон му се е завило свят само и само защото г-н Джеймс Уат се хванал на бас с една мина, че неговата парна машина ще извлачи повече маса от най-добрия им кон. Но това не е история за трагедията на най-добрия. Даже в по-голямата си част тя започва весело, защото тогава животът е бил ясен, спокоен и общо взето необременен от данъци.
Та същият този кон, малко преди да се пресели при душите на своите деди, е успял да извлачи 33000 паунда товар, като е използвал лост от един фут в продължение на една минута. Всеки би предал богу дух дори само като му го съобщят. Така се получили тези формули:
Relationship with torque
For a given torque, the equivalent power may be calculated. The standard equation relating torque in foot-pounds, rotational speed in RPM and horsepower is:

формула

Where P is power, τ is torque, and ω is rotations per minute. Outside the United States, most countries use the newton meter as the unit of torque. Most automobile specifications worldwide have torque listed in newton meters. The standard equation relating torque in newton meters, rotational speed in RPM and power in kilowatts is:

формула

These are based on Watt’s definition of the mechanical horsepower. The constants 5252 and 9549 are rounded.5252 comes from 33,000 (ft.lbf/min) / 2π (radians/revolution),and 9549 comes from 60 (s/min) x 1000 (W/kW) / 2π (radians/revolution).

Те са малко скучни и ние ще се върнем към приказката. Само трябва да забележим числата в знаменател (отдолу на чертата).

Смъртта обаче на този кон в този момент (или по-късно – няма никакво значение) допринесла за просперитета на американската нация, която в днешни дни кара своите прекрасни големи и лъскави автомобили и всеки шофьор е абсолютно сигурен, че мощността на неговия мотор, мерена в конски сили на див мустанг и въртящият момент, мерен в паундове по стъпка на крак 40-ти номер, ще се пресекат точно на 5252 оборота в минута и цялата работа така представлява американската мечта и идилия – слънце грее, птички пеят, а президентските избори вървят с пълна пара. Ако обаче някой американец се усъмни или не дай си боже забележи, че въпросните конски сили и въртящи моменти в съответните дименсии не се срещат при надлежните 5252 оборота в минута, той тутакси изтичва до сервиза, където опитни механици за нула време решават проблема и слънцето продължава да грее, вече по-жарко, Бритни да пее, а президента е почти избран по каталог на RAL, DMC или там какъвто ползват.
Проблемът обаче идва отсам океана, където живеели малко смахнатите англичани. Те стоически понасяли постоянните дъждове и задръстванията по улиците на Лондон. Проблемът бил не че не можели да понасят собствените си проблеми, а че не можели да понесат слънцето над Калифорния – чуждото щастие. Един ден се събудили и решили, че повече така не може да продължава. Били смахнати, но не били глупави. Било им е ясно, че кралската фамилия няма нищо общо с това, нито че ще могат да спрат дъжда или намалят трафика по улиците, но били сигурни, че могат да намалят напрежението от чакането по светофарите. Така те се събрали в Гринуич и единодушно решили от този момент минутата да има 30, вместо 60 секунди. Така всички броячи по лондонските светофари започнали да броят по 30 секунди и животът в Англия станал идиличен. Поне до следващия дъжд.
Тук проблема обаче се пренася зад океана. Над слънчева Америка надвисват облаци (което не можеше литературно да кажем за Англия, понеже са си постоянно там). Американците не разбират съвсем, какво точно решение е взето в Гринуич.
Слава богу, нито една държава не е била изпепелена по този повод.
Те решават, че минутата е скъсена наполовина.
Какво толкова, ще кажете. Ами спомняте ли си коня от началото? Сега той ще може да извлачи вместо 33000, 16500 паунда и съдбата му свършва в кланицата! Американските коли веднага разбират това и започват да срещат конските сили и въртящите моменти вместо на 5252, сега на 2626 оборота. В Америка е обявено извънредно положение. Пожарни и линейки с мъка се придвижват поради ниските си обороти за да окажат първа помощ на пострадали, светофарите стават два пъти по-къси, а задръстванията – два пъти повече. Последното всъщност е без значение защото два пъти по безкрай си е пак безкрай. Този път американците решават, че не може така. С тези ниски обороти повече не може да продължава! И вземат единодушно решение да преминат на дизел.
Слънцето над Америка отново изгрява, Бритни слава богу спира да се излага, а президента спасява една оставка и праща всички бензинови коли в Ирак поради острата нужда от нещо за взривяване. Злите езици говорят, че по този повод е казал “Без бензин, ще ми вдигнат патката!” Но ние не вярваме на такива долни клюки.

Десет години по-късно, когато англичаните и американците се срещат, решават, че малко са прекалили с орязването на минутата наполовина и решават тя да има 42 секунди. Всъщност тази промяна не води до никакви последствия, освен още едно стохилядно издаване на Пътеводителя.