- Шишенцето е само 200 грама – изкрещя Заппа след като за пореден път видя съобщението „No soup for you!“. – Не отновоооооооооооо…
Sorry, you’ve been banned from this chat. Please contact the owner of the site you were chatting on; perhaps they will find it in their gracious heart to let you back on. Until then… goodbye, farewell, auf Wiedersehen, adieu.


Годината беше 2010-та, а лятото беше толкова горещо, колкото беше и през далечната 2008-ма когато започна враждата. Клуба на младите алкохолици тъкмо беше спретнал пореден номер на скаутите. Запа с усмивка си спомни физиономиите им когато осъмнаха с листенца нарисувани със спрей на палатките си. Зелената емблема на младите алкохолици, ползвана и от известна марка водка, беше изтипосана на всичките палатки, които бяха от по 1500 лева всяка! Спомените за кратко оправиха настроението му, но черния екран на чата го върна към реалността. „Спомените топлят до време“ както се казваше в една реклама. Преди една година Добо спретна перестройка във форума, Шу-то изчезна (очевидци твърдяха, че са го виждали да блъска по стъклото на багажника на служебните автомобили от „Време за вода“ ООД, в опити да избяга), а Запа и неговите млади алкохолици трябваше да започнат партизанска война.
Всичко започна с едновременното сформиране на „Скаутите на Добо“ и „Младите алкохолици на Запа“. Конкурентните организации нямаха скрупули. Ползваха двойни агенти, компромати и всякакви подмолни средства. Напрежението ескалира с изиграването на мач между тях през есента на 2008ма. Мачът се игра на изкуствено осветление, осигурено от Tinvall, а резултата никой не разбра, тъй като съдията беше сред първите откарани с чакащите до терена линейки. Едновременно беше получил удар по кокалчетата, изплющаване зад врата, стрела в прасеца и забито шишенце от Мери Джейн в задния двор. Санитарите го изнесоха секунди преди един от скаутите да запали огън с подръчни средства в косата му. После настана такова меле, че не е за разправяне. Като доказателство за събитията остана само една снимка, на която се виждаше гледащия страшно Леонартис, стиснал ръката на двоен агент Tolito, в опит за граждански арест.

Галерия към Форумът на Шумен

После дойдоха тежки дни, Шу-то мина в нелегалност, но скаутите го намериха ориентирайки се само с компас и лупа, предадоха го на своя клубен водач, който го подложи на жесток разпит в новопостроената си резиденция Осмоза.
Дааа, тежки времена настанаха, помисли си Запа и затвори нетбука. Беше време да смени позицията. Откакто скаутите се сдобиха с далекообхватен алкохолен детектор дружината му се местеше на всеки четири часа, за да не бъде прихваната. Половин час по-късно Запа вече беше в поредната тайна пещера, която не бяха ползвали скоро и следователно трябваше да е сигурна. Той включи лаптопа, смени айпито и се логна анонимно. Регистрира си нов акаунт и потри ръце. Дори не разбра колко фатална грешка е допуснал когато си избра за подпис „720 дни без цигарен дим“. Когато му замириса на боб и леща разбра, че всичко е свършило. Надникна от входа на пещерата и се ужаси от гледката. Около Нереза се търкаляха куп бутилки, а той спеше вместо да патрулира. Адмирала се виждаше в далечината, вързан с шестнадесетичен възел за едно дърво. До него брадат мъж ръкомахаше активно и даваше указания за строежа на обсадните съоръжения. Запа се прибра в пещерата за да подготви младите си алкохолици за последен отпор. Някъде наблизо стоеше Леонартис, готов да предава на живо, веднага щом стане интересно.