SecondShoe © 2007

Пешо се излежаваше на дивана и гледаше Шоуто на Слави. В хола беше топло и приятно, а новия губер галеше нежно кожата му. Наближи 11 часа и той си спомни, че кофата за боклук е препълнена. Започнаха рекламите и Пешо се приготви да свърши пъкленото дело, което разнообразяваше вечерите му два пъти седмично. Отиде до терасата на кухнята и завърза на възел найлоновата торбичка, в която се помещаваше сметта. Пешо предвидливо не пускаше вътре компрометиращи материали като касови бележки, пликове със сметки и други документи, които могат да доведат до разкриване на самоличността му. Баба Ганка от втория етаж посредата, която между другото беше върла фенка на Монк, почти го беше разкрила при последното разследване организирано от домсъвета. „Не знаят с кого си имат работа.“ с насмешка си помисли Пешо и крива усмивка проряза скулите на лицето му. След като торбичката със смет беше готова Пешо излезе на холовата тераса като предвидливо изгаси осветлението преди това. Изчака около две минути и чак тогава огледа терена долу. Петия етаж беше прилично високо място, но Пешо нямаше страх от високото. Изпитваше само фобия от жена си Анастасия, която за щастие в момента беше в спалнята и спеше. Гръмкото хъркане, което се чуваше чак на терасата, подкрепяше това предположение на Пешо. След като се увери, че терена е чист и всичко е тихо Пешо премести торбичката в дясната си ръка. С отработено движение,все пак беше кофражист-ветеран, Пешо отстъпи малко назад и метна боклука като приложи умерена сила. Две секунди по-късно отдолу се чу глухо „туп“. Последва зловеща тишина. Минута по-късно се дочу приглушено изръмжаване. „Кварталната глутница е тук.“ помисли си със задоволство кофражиста. Чу се шумолене, кучетата явно разкъсваха найлонката и скоро съдържанието на торбичката щеше да е разнесено равномерно из полянката пред блока. Пешо се прибра тихо и затвори балконската врата. Кой ли ще е гост при Слави тази вечер? Скоро щеше да разбере. Рекламите свършваха и той се излегна удобно на дивана.

Седя аз и си чета форума и изведнъж чувам глухо „туп“. Поглеждам през прозореца и виждам поредната торбичка с боклук хвърлена през нечия тераса. Ей това ако не е върха на простотията, не знам какво е. От всички гнусни навици на българите това е най-гнусното. Майките, които учат децата си да хвърлят опаковката от вафлата на земята докато другите хора не гледат, шофьорите дето си хвърлят всичкия боклук през прозореца на колата…
Откъде се пръкнахме такъв боклукчав народ не знам. Защо става така се пита в задачата?
Кой стои зад мръсната ръка мятаща торбичката през терасата? Как спи въпросната личност? Мързел ли мотивира това?

Първа публикация: 15 март 2007 г.