InspectorGadjet
Не всеки има таланта на божествения ни съфорумец Милен Златоуст(по-известен като Запа),но да видим.
След като се разбра,че Левски ще играе срещу унгарски отбор реших да съчетая приятното с приятното и едновременно да посетя Будапеща като турист и като футболен фен.Резервирахме си билети и хотел и само с една раница на гръб станахме част от синята инвазия,която заля този иначе толкова красив град.

Отидохме до София с БДЖ като прекарах доволно време във вагон ресторанта,който ме изненада с народните си цени.(1 лв. е наливната бира. На другата сутрин хванахме автобуса на фирма Груп пътуващ за Будапеща,който замина в 10 часа и по-разписание трябваше да пристигне в 22 на автогара Неплигет в Будапеща.Впрочем Унгария е твърде близка до нас страна и не представлява никаква трудност човек да се добере до нея.Пресякохме ГКПП Калотина,който беше задръстен от кервани гастарбайтери връщащи се от Турция за Западна Европа.Прекосихме от край до край страната на турбофолка и плескавиците,която едва ли би могла да впечатли свикналия с чалга действителността у нас българин.Все пак положителното беше,че съществува магистрала от Ниш до Белград и оттам почти без прекъсване до Нови Сад и унгарската граница.Преминахме през столицата Белград и моста над Дунав.

Пресичайки сръбско-унгарската граница вече влязохме в истинската не-чалга Европа и като божествен европеец небрежно подадох личната си карта на маджарския митничар.Преминахме покрай любимия ми унгарски град Кешкемет и шофьорчето даде жега към Будапеща,в която за изненада бяхме по разписание.Приятна гаричка.

Бързо се настанихме в симпатичния хостел,който бяхме резервирали и само час след като стъпих на унгарска земя вече спокойно се излежавах наливайки се с бири от местните марки Borsodi,Soproni както и чешката бира Kozel! Край!

На следващия ден мощна обиколка из Будапеща,където навсякъде се срещаха тумби фенове на Левски,надаващи мощни и викове и смущавайки автомобилния трафик.
Определено има какво да се види в Будапеща,перлата на Дунава.Катедралата свети Ищван,синагогата на дохани уца,операта,разбира се и Унгарския парламент-най-голямата парламентарна сграда в света.Унгарския национален исторически музей,който не пропуснах да посетя.Точно до парламента е и мемориала на унгарския национален герой Лайош Кошут,а и шуменец,който както успях да се убедя е доста почитан в родината си.Преминавайки през Margit hid,един от многобройните живописни мостове над Дунав преминах от Пеща в Буда,другата половина на града.Там си струва да се отбележат красивите ренесансови църкви света Ана и свети Матиаш, рибарските кули и Замъкът на Буда.За съжаление снимките не са у мен все още,но при първа възможност ще ги публикувам.

В Будапеща за разлика от,който и да е български град не са се посвенили да премахнат грозните и депресиращи комунистически монументи,болезнен спомен и символ на репресивна тоталитарна диктатура.Това придава съвсем различен облик на града.Въпросните монументи са отделени в специален парк извън града наречен Memento Park и днес са туристическа атракция.

Успях да се повозя и на старите трамваи,които не се различават по нищо от софийските както и на метрото,което е едно от най-старите в Европа и притежава 3 линии с десетки спирки.

Часът на мача наближаваше и нямахме друг избор освен да им изпием бирата и да им изядем манджите. :D

Бяхме охранявани от симпатични полицайки от унгарската полиция Rendorseg,която успяха да ни респектират.

С метрото се придвижихме до стадион Ференц Пушкаш,но с моя човек се объркахме и завихме към грешната страна на стадиона озовавайки се сред хилядите унгарски фенове,но те от своя страна не бяха много агресивни и спокойно с биричка в ръка стигнахме до контролния пункт откъдето бяха допускани Левскарите на стадиона.

Домакините бяха взели крути мерки като за война,имаше хиляди полицаи,жандармеристи облечени като робокоповци и стюарди нацепеняци,които бяха окупирали района,а над нас кръжеше хеликоптер.Минахме три пункта като ми обръщаха раницата,изхвърлиха ми минералната вода и ме съблякоха гол до кръста. Шефчето на стюардите гледаше лошо цял мач.

Най-накрая влязохме и хиляди развилнели се Левскари запяха надвиквайки десеторно превъзхождащите ни унгарци като не спряхме да пеем дори при негативния за нас резултат понеже истинските фенове винаги подкрепят отбора си до края!

На следващия ден в Сряда продължих обиколката из Будапеща посещавайки още много красиви и интересни места,които ме мързи да описвам.В Четвъртък сутринта вече бяхме на летище Ферихеги в 6 сутринта,където не пропуснах да ударя едно пищовче от унгарската ракия Palinka.

Не пропуснах да си купя от прочутите унгарски колбаси и бурканче паприка,също местен специалитет.

Само след 1 час и 15 минути полет кацнахме на летище Бургас.Определено доста голямо удобство благодарение на нискобюджетната авиокомпания Wizz air като билета ми излезе общо 57 лева.Твърде приемлива цена за предоставената услуга.

Направих си доволната екскурзийка като смятам да повторя по възможност като на 17 декември превземем Вечния град – Рим за мача на Левски с Лацио.КРАЙ!
Оригинал