Архив за ноември, 2009

Форумът на Шумен след 10 години според Шрек

Песимистичен вариант-конфликтите във форума са довели до разцепването му на на няколко враждуващи помежду си форума,създадена е политическа партия“Форумци за Шумен“ и няколко неправителствени организации-еко,благотворителни и прочие.
Оптимистичен вариант-съвместните усилия на потребители,модератори и администратори са превърнали форума в приятно място за всички,дори и за расисти,върли националисти,сепаратисти,анархисти и т.н. Потребители около 20000 активни.
Реалистичен вариант-нещо ми се губи-помагайте!

шумен

2058 година.Шумен
Компютрите в днешният си вид са отдавна в историята.Всичко е вградено в слънчевите ми очила.Вътрешната страна на стъклата е днешния екран-всичко се проектира там.Мигане на ляво или дясно око заместват бутоните на мишката.В режим „писане“ мислите ми директно се проектират върху екрана.Едно докосване на рамката включва или изключва цялата мултифункционална система.
Вървя през градската градина и си мисля:Я да погледна какво става във Форумът на Шумен.
ГОРЕЩА ТЕМА:Хуманно ли е юзърите ВанДрън,ТанДрън,ЛиЧи,МинПляс да ядат плъхове,било то и отгледани във ферми?
Брой отговори-277 за по-малко от 2часа!!!
-Много,бе!Това ще го преглеждам друг път.
Да хвърля едно око на чата.
TOPIC:И плъховете душа носят!
Блу:Хер!
Херман:Кажи,козичке?
Блу:Това съм го чувала преди 50 години.
Херман:Мравоядите имат къса памет.
Мечо Турист:Оупссс!
Алекс 72:Кво прайш бе,пенсионер?Кога ще черпиш за първа пенсия?
Мечо Турист:Площадката за кацане в 10-я свободна ли е?/б.а.Автомобилите също са в историята,всички се придвижват на принципа на антигравитацията./
Алекс 72:Идвай,идвай.
Мечо Турист:Предния път кацнах на гърба на Хопе.
Ококорко:Добо,при изкопни работи в Тракийския са намерили гума!
Добо:Иди на място и провери!
Ококорко:Тази е ЛАСА,има я в историческия музей.Какво да я правя?
Добо:Вземи я,ще я дадем на музея в Добрич-там нямат такава.
Узунов:Шефе,шефеее.

ПЛЯС!Нещо рядко,мазно и миризливо се размазва по лицето ми.Нета прекъсва.Свалям си очилата и поглеждам нагоре:
-Мама им гарги да е*а!Не се отвъдиха от този Шумен!А тези очила бяха ли водоустойчиви?

П.П.Всяка прилика с действителни никове в този форум е напълно случайна и е плод на развинтената фантазия на автора!

Кака Сара и нейната бригада

klec

Героя в днешния ни епизод се опитва да се врече в любов на негова приятелка.Стиска юмруци и повтаря:
-Силен съм,ще успея,мога го…
За да се надъха надува Accept-Cant Stand The Night.Кръвта направо иска да излезе от вените му.Силни превъзбуден той бурно ръкомаха на едно такси и потегля.Стига на адреса,но главата му бръмчи и му причернява пред очите.Трудно успява да качи стълбите до любимата си.По едно време среща негов съученик:
-А,какво прайш тука?
-ОФ,мани,мани..пратиха ме за бира.България-Словения играят сега и ги мързи да отидат дан изтърват.Ако искаш ела?
След дву часов запой героят който плете крака ,търкаляйки се по стълбите се сеща за нещо:
-Ах?Че тряяше да правя нещо.М ко беше?Пуу да са е’а в тиквеника!
Ами да трябваше да отида при гажето..След което пада в несвяст.Сутринта лелчето което мете го събужда:
-Ставай бе нещастник,не видиш ли че метем?
Поотупва се и се ослушва:
-ОХ как ме цепи главатаа,малееее
Лелчето го пита добре ли си?Дан ми умреш тука?Аре ела да ти дам един аспирин.А какво да види нашия човек:друг съученик
-Оо брат как е?На банкета ли идваш?
-Къв банкет ве?
-Как какъв?По случай освобождаването на брата от затвора.Поканил е мног гаджета,има пиячка и страшно количество мезе.
-Ама аз тряя да и се обясня в любов и такова..
-Айде айде ела при нас.То Само за малко.
След 3 дена бурен купон и полу-гол момчето решава,че сега вече ако не стане бах му мамата ще се фърла..Отивайки на заветния етаж почуквайки на вратата излиза доста пълна жена:
-Кого търсите?
-Ми търся своята любима **********
-На правилното място си дошъл юнако..Кака Сара и нейната бригада е тук за да задоволи капризите ти…

Ренски и мухата

mv78

МВР – Прокуратура
Ренски продължаваше да наблюдава пълзящата по стената муха, и беше готов да нанесе смъртоносния удар. В очите, които се криеха под черната памучна кърпа, опасваща аеродинамичната му глава, можеше ясно да се види спокойствието на един добре обучен килър, за който поведението на жертвата беше ясно. Мухата нямаше шанс.
„Пълно е с мухи, а вчера ги бях утрепал всичките!“ – помисли си Ренски, и дясната му ръка стисна интуитивно дръжката на палката. Моментът наближаваше.
Мухата стигна края на плочката без да бърза, подуши неравномерната фуга, сякаш опитвайки се да разбере кой от общите работници я беше запълнил преди години, и внимателно пресече. „Тази плочка е по-чиста“ – помисли си тя докато се оглеждаше небрежно, сетне спря. Свали до колене индигово-сините дънки „Ливайс“, които бяха подарък от любимия й по случай „Деня на Мухата“ миналата сряда, запретна крачолите, и клекна.
„И тая е женска“ – измърмори си тихо Ренски. Чу се оглушително изплющяване. „Беше женска…“
Килърът бавно отлепи пластмасовата палка от стената и я остави на бюрото. Най-после можеше да се отпусне блажено на стола и да довърши мисълта, която го споходи преди половин час. „За ремонта… а, да! Къде ще е най-добре да сложа новия шкаф…“
Беше сам. Само прозорецът с комарник беше отворен, а мухите, накацали по касата на вратата от външната страна, нямаха шанс. Ренски беше изпипал бързото влизане и излизане до съвършенство.
Около 16.30 часа отвън се чу глас. Беше Мойнов. Ренски усети как шумът от цеха нахлу в компютърната, и видя сменникът си да стои на прага.
- Няма други да се прибират, така ли? – попита Мойнов някой отзад, докато стоеше на вратата.
Ренски изтръпна. На прага ли трябваше да се водят тези разговори? Определено не! Всъщност, беше късно. Две мухи вече прилазваха от вътрешната страна на касата, а още две или три бяха прелетели около голата глава на Мойнов и бяха накацали по прозорците.
„Голяма работа“ – помисли си Ренски – „моята смяна свършва…“.
Тогава зениците на очите му се разшириха до неузнаваемост. Беше я фиксирал още като кацна на стъклото.
Мойнов седна и поздрави:
- Как е, Ренски, как мина смяната?
- Поне три грама… – отвърна Ренски, без да го поглежда.
- Моля?!
- Тази муха на прозореца виждаш ли я? Поне 3-грамова боклукчийка, със синьо-зелено металиково коремче… пълно с червеи и бацили!
- Е, и? Да взема да си я сготвя за вечеря ли? – засмя се Мойнов.
Ренски не каза нищо. Стана от стола, прибра си нещата и се измъкна от компютърната. „Така е“ – каза той тихо, докато минаваше покрай седналите на пейката отвън работници – „Ние ги хващаме, те ги пускат!“.
Прозорците отново бяха широко отворени. Мойнов проветряваше.

Кризата чука на вратата

mv78

Възрастната жена продължаваше да стъпва бавно по тротоара, като внимаваше да не се спъне в някоя от надигналите се счупени плочки. Беше висока около метър и шейсет, с широка гугла на главата, която напълно скриваше лицето й. Едва ли някой от хората, които се разминаваха с нея, подозираше, че това не е поредната клошарка, която навлечена в стари и покъсани дрехи, обикаля казаните за да намери нещо за хапване. И наистина изглеждаше точно така. В очите й, обаче, беше онази червена светлина, която почти никой от хората не беше виждал. Огънят и алчността, които плуваха в кръвта на 79-годишната жена, можеха да уплашат дори Бойко Борисов…
Тя продължи да пресича натоварените булеварди, без да откъсва поглед от тротоара, сякаш знаеше точния маршрут, и сякаш някой й казваше точно кога светофарът за пешеходци е светнал в зелено. Малко преди да стигне до кметството в столицата, все още никой не обръщаше внимание на старицата. Забързаните хора нямаха време да разпознаят човекът, който можеше да бъде опасен за всички. Когато влизаше в кметството, охраната се усъмни за миг, а по късно по коридорите служителите започнаха да си шушукат нещо…
Тя знаеше, че следващото правителство ще бъде начело с Бойко Борисов, и затова беше точно тук – пред вратата с табела „КМЕТ Бойко Борисов”. Малката й ръчичка се показа изпод широкия ръкав в готовност да почука. Старият сребърен пръстен, който удари три пъти по масивната орехова врата, имаше гравиран надпис „Wall Street 1929”

„Да, моля” – чу се отвътре гласът на кмета.

Старицата влезе в луксозния кабинет и се усмихна, без да казва нищо.
Борисов я погледна в очите, после си спомни малката статийка „Как ще я познаете”, която прочете вчера набързо, докато се возеше в трамвая на Станишев, и стана от креслото.

„Вие, да не би случайно да сте…”

„Сваляй гащите бързичко… „ – каза с тих, но плътен глас старицата, и извади от джоба дълъг кожен каиш.
~
По улиците на София и във всички големи градове вече се носеше мълвата, че кризата е дошла и в България. Някои приемаха новината като закачка, а други вече бяха попълнили молбите си за освобождаване от работа.
~
Не се знае къде точно е сега старицата, не се знае и дали ще я разпознаете като я видите. Някой от вас може да е следващият…

Вчера и днес през форумния поглед

Вчера:

alexxx72

България през 80-те. Социализъм. Развит!
По улиците- хора, облечени в конфекция- грозни, еднакви дрехи.
По пътищата- Жигули, Москвичи, Трабанти, тук-таме някоя Волга.
Пред блоковете- много деца, играят на ластик, топчета, жмичка, народна топка…
На пейките – дядовци , вперили очи в таблата.
Хлябът – само бял , типов и Добруджа, саламът- хамбургски и шпеков.
Жените- закръглени, с пълни и тежки мрежести торби в ръце (времето преди найлоновите пликчета).
Мъжете пушат, тупат килими на лоста пред блока и лежат под колите в неделя…

Днес:

FOWLER

България, края на 2009. Капитализъм. Недоразвит!
По улиците хора, облечени по най-новата капълъчаршийска мода.
По пътищата – Астри, Голфове и тук – таме някое Бентли.
Пред блоковете мнооого коли, за друго просто няма място.
На пейките дядовци псуват властта, капитализЪма и младото поколение.
Хлябът – бял, типов, нарязан, ненарязан, с фибри, без фибри само не и от брашно. Саламите – от пилешки прат, оцветители и консерванти, кренвиршите от тоалетна хартия..
Жените /поне една значителна част от тях/ облечени така, че и труженичките от Санкт Паули биха се изчервили като ги видят.
Мъжете пушат, пият бира и гледат неделното дерби на Премиършип по Диема. От време на време отварят лаптопа да видят има ли нещо ново във Форума..
Идилия.