kay

Възможно е да има и други лични истории около Паметника, но и моята е не по-малко прекрасна от тази на Иво, макар и да не става за 24 часа. Имах щастието да се докосна за известно време до това вродено благородство за което пише Ококорко. Не знаех за историята с камъчето, но този полет на душата, изразен по такъв начин изобщо не ме учудва. Обшо взето казвам голямо “Да” на красотата и хармонията.
Бях на 15-16 години когато се изграждаше Паметника, част от художниците живееха на квартира при мои роднини. Когато се появих там веднага бях представена така: “Ами тя иска да става художничка!” Естествено не ми оставаше нищо друга освен да си потъна в земята от срам, тъй като моите мечти бяха разкрити пред истински художници и при това кави… Така или иначе те се почувстваха отговорни да ме вземат под крило и през следващите месеци често се намирах в тяхната компания. По-точно казано не можех да се отделя от тях, защото имах усещането, че се намирам в свят на едни особено мили отношения и внимание между хората, пълен с изненади и много въображение в изразяването на дружелюбност и позитивна насоченост. В определен смисъл ме въздигнаха към възвишеното при цялата си скромност и обикновеност. Споделяха по най-натурален начин своите духовни и естетични открития. Благодаря за тази снимка от Лелка (все ми се струва , че и тя е замесена в цялата супа и дали пък не е една от тях).

Иво беше и е запален керамик , Пепи и Пламен пишеха икони, Краси – скулптор остана в Шумен, Руси, Йово, Светла, която потолпиха по ношница във вана с цветя на рожденния й ден…, а на лекциите на Крум ходех по-късно в института по архитектура като свободен слушател (много полезни)… Мисля, че Борис се казваше един от тях – от Бургас, който ми даде свой ръкопис с авангардна поезия – дори и на учителката по литература направи силно впечатление, някой после ми го сви. Беше много студена зима със силен вятър, те обаче с ватенките и ушанките не спираха да се катерят по скелето, защото гонеха срок. Имаше в тях една сила на живот и съзидание, граничеща с героизъм. В края на краищата даоха ми такъв пауер и толкова ентусиазъм, че ми стигна за много, много години напред.
С Иво и Роси се видяхме, когато беше се родил и вторият им син, а за последно през 2005 с Иво, който с неизменна отзивчивост помогна за организирането на концерт на мои приятели от Полша с насоченост – бораба с наркотична зависимост. Както винаги ангажира се със всичко каквото можа за да подкрепи възвишена идея.
Тези хора оставиха силен отпечатък върху личностното ми израстване, без да си дават сметка за това и сега е моента да го споделя с вас, казвайки още веднъж “Да” на красотата и правдата.
Верно е, че имам сантимент към нашия “Паметник”, но и от артистична гледна точка мисля че е на високо ниво, жалко че вече се руши. Що се отнася за парите вложени в него, верно много са, не знам дали си е струвало, но ние българите бихме могли да имаме малко по-силен патриотичен дух, а такива монументи би трябвало да го разбуждат и да припомнят минали светли времена.
Друго нещо, което ми е на сърцето това са скалните манастири около Шумен. Преди години ходех от време на време (благодарение на Сашо) да ги почистя от купонджийски отпадъци, слагах иконки и цветя и поръсвах със светена вода – ставаше добро място за молитва. Верно фреските по стените са специално унищожени с длето по време на режима, но да не забравяме, че това е осветено място с обредност, пост и молитва. От там отшелниците от минали векове са измолвали сегашното благоденствие на цялата околия…
Господ да пази България!

okokorko

10 апр 2007 12:53

Срещнах го на една варненска автомивка преди две години, през лятото на 2005г.
Строен, брадат мъж, на трудно определима възраст, с жизнерадостен вид и аристократично излъчване.
Беше оставил джипа си със софиийска регистрация да го мият и пиеше кафе на една от трите масички отвън.До него чакаше единственият празен стол на барчето.Посочи ми го, преди да попитам свободен ли е.
Платих си миенето на колата, взех си кафето и седнах при него.Измърморих нещо по повод смешния факт, че цените на миенето във Варна, са с 30% по-евтини от шуменските, колкото да започна разговор..
Очите на събеседника ми светнаха.Каза че с Шумен го свързва един от най-хубавите му спомени.Бил художник и работил по мозаечните пана при строежа на „Паметника – 1300” през 1981г.
Започна да разказва набързо, защото видя че колите ни са почти измити:
Един ден работел на скелето по паното с образите на братята Кирил и Методий.Довършвал лицето на Кирил, когато отдолу му изкрещяли да слиза и да бяга за пиене, защото в София му се е родил първи син.
Едва не паднал от скелето, но не слязъл веднага.Извадил едно току що сложено черно камъче от черната брада на Кирил, и на негово място, залепил едно зелено.
После кръстил сина си Кирил.
Стана, сбогувахме се и се разделихме, без дори да науча името му.
Беше едно забързано време и забравих за случката.Навря се нейде из гънките в главата ми и дряма там две години.

Вчера водих мои приятели от друг град на Паметника и се правих на компетентен екскурзовод.Не бях го поглеждал от години.Знаете как е:Нещо което ти е под ръка, не занимава главата ти въобще…Сигурно и екскурзовод в парка Йелоустоун, има същото отношение към него, каквото има и бай Пешо към лозето си..
В един момент вдигнах глава и видях мозайката с двамата братя, блестяща от лъчите на залеза.Сред топлите отблясъци от старото злато на златните ни векове, се открояваше едно свежо, зелено сияние…Зеленото камъче, ознаменувало раждането на един нов Кирил.Един малък паметник, вграден в големия…

Който не вярва, да се мята горе да види.Препоръчвам бинокъл.

19 ное 2009 23:39

Днес говорих дълго с човека, залепил зеленото камъче. (Всъщност – синьото!
Или си е променило цвета с годините или осветлението го кара да свети в зелено.)
Това е Иво Генчовски. Беше удоволствие! Както го определиха хора, които го познават – той е мнооого широко скроен!
Има и друга новина. Няма средства за отбелязване на годишнината от откриването на паметника на 28.11.09г. Това научих от Светлана Джанкова – управител на комплекса, която харесва идеята за такава среща. Тежка година. Криза! Все пак, има надежда да се направи нещо и управата на паметника се опитва да намери средства за това.
Както и да е! Ще дойде време да се срещнем с Росица, Иво и Кирил Генчовски!

Иво Генчовски:

rerevan

Реалистичен вариант – интерефейса е изцяло на Турски, и се обсъжда едностранно обявената независимост на Велико Търново, докато старата столица тлее след мирните преговори с правителството в Анкара.

FKB

…и администраторите са EkiChepik и Teneke.
Респективно и модераторите – Shaggy Aga и umut.

Да не забравяме и трансформацията на rerevan в rankara.

shaggy

След 10 години форумът ще е под тоталното ми владичество
Само единични хайдуци ще бродят немили в очакване на срещата/неизбежна/ с МЕН.
Сутрин Караалекс ще ми носи кайве/рязано/ и ще стои диван-чепраз. Онбаши/адмирала/ отдавна ще е забравил сюнета, алкохола и болката , Добооглу ще събира хвърлени чалми по платото с Аyl-турист, набивайки сопа на непослушните, а срещите на форума ще са под формата на “нонстоп текно-гюбек парти“. Ще забраня участието на ханъми във форума ако са без фередже или поне без забрадки, полупрозрачните шалвари остават.
Поли_гьок/скай/ – шефкиня (мяу мяу мяу) на харема. СайбияГаджет – законодател.
Алгоритъм за контрол над back-порт хакинга/отговорник Фокен Коко Бек/.
Евнуси ще се допускат само в специализиран подфорум.

Яропландъ йок маанъ. Кър ептен ачик. Ай бакълъм!
(Самолетът е в изправност. Пистата-свободна. Излитай!)

Indi

Форум може би ще има, а може би няма да има, а нас дали ще ни има?

Може форума да е включен в учебниците я по остория, я по екология и опазване на околната среда , а хората които пишат сега да са екопосланници, да обикалят света и да изнасят лекции по екология например.
Несъмнено може и да се отдели и друго направлвние на лектори изнасящи беседи за ползата и вредата от алкохола и за това как, кога, колко и защо да се употребяват въпросните течности.

Metala

Остарял предполагам. Поне досегашните теми и някои от настоящите потребители
Глупостите едва ли ще са много различни.

Verda

Дори и след 10 години- ще се лог-на, после ще пусна тема „Как сексът трансформира любовта“, ще се впусна в лирично и аналитично описание, което обаче ще бледнее и ще изглежда доста плахо пред разсъжденията, които ще извадят в отговор FKB и Docho Bulgura.
Hope веднага ще подкрепи със своето мнение, без изобщо да обръща внимание на правописните грешки, и вече няма да ми поставя задачи за домашно, щото ще е решила своите.
А MV78… ще ми звъни по телефона, шофирайки колата, на път от детската градина към дома, където аз ще го чакам да се върне, за да открия с него ново измерение на любовта и да пусна следващата тема в 123. (дано ми прости, че пиша това без да питам)

Demolisher

Средната възраст на пишещите във форума ще продължи да расте главоломно с по 5-6 пункта на година, както сега.
Скоро ще изпреварим инфлацията..
Няма спасение

ssr

Виждам го по-малоброен. Защо ли? Ами пробвайте,влезте в която и да е тема и ще се натъкните на едни и същи аватари присъстващи и в предишната тема която сте отворили.Явно тези хора имат нужда да комуникират по- между си без да обръщат внимание на другите около тях А и са компетентни във всички свери на живота чак на профисионално ниво.

zub4o

Форумът никога няма да бъде същия, такъв какъвто е бил през изминалите години.Винаги човек се връща към миналото с някаква носталгия.Въпросът е дали въобще ще просъществува тази медия, ако продължават тези експерименти, които са налице сега.
Както беше писал някой съфорумец И това ще мине, но важното според мен е да не се загуби ентусиазмът на хората, които са поставили началото на Форумът на Шумен!
А какво ще стане след 10 години…каквото си го направим!

Verda

Аз си представям, че общуването няма да е същото както сега. Ще има и други начини.
Все едно попадате в друга вселена, където има други закони на комуникацията.
Това ще е нещо от друго измерение.

репсимиа

не си го представям ,а съм сигурна ,че ще има друг в ,който щесе цени всяко мнение независимо дали е позитивно или критикуващо, все пак е градивно,а тук ще са само същите писали по горе злобни и стари кучета и тяхното затворено общество.

1. Алекс черпи по случай своето 5 000 000 мнение във форума.
2. Професор Огнянов (Zappa) защитава успешно теорията си, че за да съществува живот са необходими два задължителни елемента: чат и вода.
3. Добо става председател на Световната скаутска организация след внезапното изчезване на пет поредни, предишни председателя.
4. Ококорко вече държи 50% от бунгалата по черноморието като единия къмпинг работи безплатно и само за нуждите на форума.
5. Недостроения небостъргач на центъра вече е построен и купен от форума. Вътре се помещава форумната администрация.
6. The Trooper е собственик на най-голямата фирма за дистрибуция на дистрибуторни капачки в Европа.
7. Симо завършва на второ място в конкурса за председател на Майкрософт.
8. InspectorGadjet е водач на бунтовническа групировка и се подвизава на неизвестен остров в Тихия океан. ME4O_TURIST му доставя оръжия и стъкла за джиповете.
9. hope дава парти по случай издаването на четвъртата си книга, която се казва „Граматиката в C++ и защо е важно да програмираме на кирилица“.
10. zmey_gorqnin разкрива самоличността си… ама друг път.
11. mxkolev спира да продава и почва да подарява.
12. rerevan се прекръства на reretv. Всички са толкова шокирани, че 2 дни няма постове във форума. Накрая Алекс нарушава мълчанието като пуска пост в „Какво ядете в момента?“.
13. Корпорация „Оксиморон“ строи най-високата сграда в държавата и я превръща в казино. Арабски милиардери се изтрепват да влизат и играят вътре, а на входа винаги ги посреща любезния портиер г-н Йонков (бивш хотелиерски магнат).

Оптимистичен вариант
Запа, разбира се, е станал едноличен шеф. Има един-единствен модератор, който се набива на очи, тъй като ходи с хайдушка униформа и с препасан ятаган. Инспекторът. Щаб квартирата на форума се е преместила в „Централ”, където често можете да видите сред гъстия тютюнев дим ФКБ и Оксиморона. Прегърнати точат шии и разпяват древни руски песни. На стената грее мъдрият лик на Иван Костов, а 20-и април се е превърнал в най-светлия форумен празник. Тъй като отдавна сме изчерпали поводите, го караме по църковния календар. Всеки ден фирмен камион на Мери Джейн зарежда заведението, за да насмогне на консумацията. Форумът е пред финализация на най-крупното си начинание – закупуването на завода за производство на култовата напитка. Кметът на града отдавна не се избира с честни и свободни избори. Посочвам го аз.
Песимистичен вариант
Хоуп и Шаги са направили контрареволюция. Гнет, мракобесие и правописни речници до всеки от 20те участника на форума.Всяко мнение е с последващ коментар, в който на „милия” юзър нагледно е обяснено колко е тъп. Намеква му се, че ако не си купи на момента въже за простора и сапун, може да му бъде помогнато с благотворителните средства, събрани за целта в 1000-та кутии, разпръснати из целия град. Шу е в изгнание. Носят се слухове, че вади по 10 000 репички на ден някъде из мъгливия Албион.
Реалистичен вариант
Форумът е станал единствената представителна медия в града. Сентинел за 523-и път обявява, че приключва с този форум. Което обаче не и пречи да постне своето 12345-о мнение в него. Шу току-що е приключил с епохалния си труд. Сътворил е конституция на форума, в която в двеста страници са разписани кратки и ясни правила, от които става ясно, че те грози незабавен и доживотен бан, ако не си се сресал сутринта, не си си измил зъбите или зализал перчема. Споменаването на думата секс, води до дълги и изтощително обяснения в близкото районно и отнемане на личния ти компютър. Кралица Виктория е форумен патрон. Запа и другите алкохолици се крият в Кочовския бункер, където са заровили една каса с водка.