Архив за октомври, 2009

Опити с перо #4

mv78
От силна болка днеска съм скован
(При доктор Янков следобяд ще ходя)
Лежа превит на твърдия диван
И в интернет тъдей не ще да бродя…

Защо човек, уви, се разболява?
И болката в плътта гори
Че здравето си леко разпилява
И мисли само за пари.
(Е тука няма майтап вече…)

klec
Аз съмотник съм
болен и от живота недоволен
и тоз ден ще мина гладен
приведен като теб ще лежя
но зимен сън уви няма да заспя…

Аз ни слава ща
нито пари
просто да се запозная с приятели
ДОБРИ

В това гадно време
жица аз ще надуя
на рока аз ще кофея
докато падне и полюлея

От телевизора насилие извира
пак на някое дете бандита джобните прибира
мъж женаси от бой премазва
краят му скапан пак несе показва
по улиците порното ще ни удави
държавата е като камикадзе с разкъсни рани
край на човешката глупост няма
дълбока е тя като септична яма.

Нека малко радост има в тоя стих
реге си пуснете защо аз ще ви кажа
музика за душата
като аспирин за главата
регето ще ни спаси
само от замунда си го изтегли…

mv78
И аз самотник съм, уви
И късно вечер сам се гушкам
Но самотата забрави
Че вече май ще я опушкам!

Да се надяваме че скоро
Ще ни споходи любовта красива
Дори да пуши „Марлборо“
Ще я направя аз щастлива.

klec
Доктор Хаус лекува
тъпи и болни неподбира
хапчета здраво пие
кракът му пуст неще да му мине
прогнозите често ги бърка
на тото си той играе
но по гръп не пада и неще се омутае.За всички фенове на д-р Хаус

Скофилд от затвора е беглец
казват че бил убиец и кръдец
иска и от тука да избяга
май лудница е голяма
Линкълн е пич опасен
убъркан е иска отговор ясен
т бон бандита убива и не пита
пустия му агент неще да мре
май филма неще до тук да спре.За всички фенове на Бягство от затвора

shaggy
Бяха опити с перо,
скърца чувството добро;
нищо – знаем всяка рима
лесно е преодолима…

mv78
Но миризмата не е важна
Носа стисни си с пръсти
Във таз страна продажна
И боклуджията се кръсти.

hope
Болка гърлото ми стяга,
а не пия лимонада.
В петък ядох сладолед,
при алекс без да чакам ред. :lol:

Искам гърлото да стисна,
тази болка да подтисна.
Или чай да си сваря
да ухае на липа.

Verda
Хоуп, и теб ли, мила, гърло те боли?
Един съвет: със нещо го смажи…
Забрави тез чайове, отвари,
отдай се повече на алкохолни пари.

mv78
Едно коняче удари
Но максимум да бъде „сто“
И чайче бързо си свари
Ако ще има още „сто“
:wink:
А сладолед и аз обичам
Той страст е стара моя
След малко трябва да изтичам
До магазина на завоя.

alexxx72
Кой’т са ръга най-отпред
без да чака ред
гърлото ще го боли
чак до утре призори

hope
Туй на мен не ми хареса,
всеки гледа интереса.
Чай с лимон ще пия аз
и да омекне твоя праз.

tht
Туй перо за мен не става,
повече от ясно – то не носи слава.
Я хванете микрофоня,
да засвири саксофоня,
евала на този джаз,
чувствам си се аз,
точно кът у нас.

А с кючеците си бесни,
(за кого са трудни, за кого пък лесни),
скочил е комшията дебел,
да жени щерка си, за дрът козел.
Не че е козел момчето,
ама има много плява по лицето.
Викнах лудо в този час, вий сте луди,
ама и аз кат вас.

Ех че стана чевермето,
врътнахме го агнето заклето,
пихме вино до зори,
докат станем маскари,
че октомври дойди всички знаем,
ама нйй не смейм да си признаем,
избори шъ има пак,
лелее туй май беше предвещание за глад.

Ама няма страшно,
мъзъта ми е пълна с брашно,
след две недели, три,
снахата внук ше ми роди,
да е жив и крепък сватя,
че да ми напълни пак тумбакя!!!

klec
Троянеца в компа
информацията яде
к**елето мръсно
неще да умре
да го трясна у земята
малко му е
май на прасето ще го
дам майкаму да е*е

mv78
Обичам я, а тя нехае
Жадувам топлите очи.
Докосвам я, а тя не знае
Кръвта във вените бучи.

До мен е пак и ме прегръща
А вижда ли ме, тя не знае.
За миг е с мен и се обръща
Но пак за мен една е…

Обичам я, а тя нехае
Че дух съм аз, а не човек.
Докосвам я, тя пак не знае…
Нали съм си от седми век.

Verda
Докосваш я! Но тя не иска
прегръдките ти в свойте да вплете,
защото някой много я е стискал,
и опита горчив у нея- реве, реве, реве…

Жената в нея се променя,
изпитваш ужас от това?
Страстта у нас не ни разделя,
а липса на любовната игра.

Жадувай я, обичай я, мечтай си,
щом винаги за теб ще е една…
Опитвай с други също, обуздай ги,
за да не остане в сън несбъдната мечта.

Някакъв колопоход

Запа
Този път ще бъда кратък, че още сменям гума. Пък и няма нужда от всяко каране да се прави летопис. С една дума – който не дойде, изтърва. Толтеки както винаги закъсня. Седях като някой идиот на стоянката, смучейки цигара от цигара, попържайки я, но как дойде само. По-прелестна от всякога. С половин кило ракия, мешана с мед. Еликсир! Пресипахме колкото можахме, а другото закопахме в един храст отстрани (не отивайте да ровите, след малко ще съм го прибрал). Потегляме в прекрасно настроение, а Дени, както добре я познавате, спира час по час да си оправи очилата, да намести каската, да изтупа някоя прашинка от облеклото си. Не е проблем, всяко спиране е повод за отпиване от медовината в раницата й. Ако зависи от мен, ще спираме даже по-често. Спираме и на орехите до Мараш, където аз като един истински кавалер трупам орех след орех пред жълтите и чепици, а тя ми казва, че сополът ми виси. Колко романтично. Минаваме и Салманово, предвидливо се запасяваме с водка, все пак медовината е на свършване. Оборот след оборот, глътка след глътка и вече сме в Златар. Медовината е на свършване, но водка дал Бог. Спускам към параклиса, честно казано предния път го бутах, но сега съм с гадже, не върви. Правя се, че това е детска игра за мен и криво-ляво стигам долу. Все едно всеки ден го правя. Това пък я кара да се доказва. Заема позиция и решава да спуска. Аз съм застанал на пейката, надигам водката, знам какво я очаква. Няма начин да стигне цяла, само камъни и чакъл. След малко колелото й почва да танцува, тя крещи и писка, а аз забърнал глава се хиля с пълен глас и залагам къде ще се изръси – вляво е дърво, вдясно кал. Жалко, сред врясъци и вопли се натриса в калта, един метър вляво и щях да съм къде-къде по впечатлен. Правим си снимка за спомен.
Free image hosting powered by PostImage.org
Аз съм по красивият. Провеждам и кратък, задължителен инструктаж, все пак я обучавам за победител. Нищо по-малко от второто място на следващото състезание няма да ни задоволи. Ето го и инструктажа:
Free image hosting powered by PostImage.org
Посещаваме и Златарския манастир, където пък една монахиня изскочи с най-злобните псувни, произнасяни от човешко същество. Ако я чуеше някой докер от Варненското пристанище, повярвайте ми, щеше да се изчерви до ушите. Оказа се, че сестра Не Се Сещам Името Й попържала плъховете, от които малките котета на манастира бягали в ужас. И се започна една. Раят, адът, дядо Николай, теологични спорове, историята на манастира. Тъкмо започнах да се пенявя и Дени ме дърпа за часовника. Явно не й е тема. Сестрата ни изпраща със заръка да се венчаем там, в манастира. Тъкмо тръгвам нервно да обяснявам, че никога не бих взел за жена момиче, което не може да спуска по черно и се сещам, че май съм се филмирал прекалено. За да си го върна, решавам да хлъзна Толтеки по лепкавата кал. Засилвам се и започвам да танцувам в блатото под мен, колелото ми заорава и буквално спира, натъпкано с кал. Кеф! Представям си какво ще й е на това малкото зад мен. „По треватаааа!!!”, дочувам бодър крясък. Дени прехвърчава чистичка и ухилена, а аз глупаво я гледам, затънал в калта. Мамка му!
Free image hosting powered by PostImage.org
Сещам се за Гаджет и прилагам изпитаната му тактика – започвам да хленча и мрънкам. Не може да се кара, колелото не върви, ужасно е. Малката се хваща и ми връчва чистичкото си колело, а тя яхва моята развалина. Оттук насетне е ясно – подигравам я колко е зле с карането, пъна Онтариото и й мятам съжалителни погледи – „Много си зле, скъпа. Те така се кара!”. Тя, милата, крета отзад, скрибуца, но изглежда щастлива, уморена и щастлива. В интерес на истината ми го върна. Малко преди Шумен намери отнякъде един пирон и сигурно е минала няколко пъти през него. Заслужавах го. Сега сменям гума, заради това бързам и няма да пиша много, ама другия път знам с кого ще карам – човекът с медовината. Пфуй, пак съм се разлял! Шаги едно време казваше, че нищо не мога да напиша кратко. Прав е бил.