Архив за октомври, 2009

Приказка за въртящия момент

Lyudmil12
Публикувано на: 26 авг 2009 13:32

Ще ви разкажа приказката за въртящия момент.
Това всъщност е една тъжна приказка.

Тя започва преди два века, когато на един окаян кон му се е завило свят само и само защото г-н Джеймс Уат се хванал на бас с една мина, че неговата парна машина ще извлачи повече маса от най-добрия им кон. Но това не е история за трагедията на най-добрия. Даже в по-голямата си част тя започва весело, защото тогава животът е бил ясен, спокоен и общо взето необременен от данъци.
Та същият този кон, малко преди да се пресели при душите на своите деди, е успял да извлачи 33000 паунда товар, като е използвал лост от един фут в продължение на една минута. Всеки би предал богу дух дори само като му го съобщят. Така се получили тези формули:
Relationship with torque
For a given torque, the equivalent power may be calculated. The standard equation relating torque in foot-pounds, rotational speed in RPM and horsepower is:

формула

Where P is power, τ is torque, and ω is rotations per minute. Outside the United States, most countries use the newton meter as the unit of torque. Most automobile specifications worldwide have torque listed in newton meters. The standard equation relating torque in newton meters, rotational speed in RPM and power in kilowatts is:

формула

These are based on Watt’s definition of the mechanical horsepower. The constants 5252 and 9549 are rounded.5252 comes from 33,000 (ft.lbf/min) / 2π (radians/revolution),and 9549 comes from 60 (s/min) x 1000 (W/kW) / 2π (radians/revolution).

Те са малко скучни и ние ще се върнем към приказката. Само трябва да забележим числата в знаменател (отдолу на чертата).

Смъртта обаче на този кон в този момент (или по-късно – няма никакво значение) допринесла за просперитета на американската нация, която в днешни дни кара своите прекрасни големи и лъскави автомобили и всеки шофьор е абсолютно сигурен, че мощността на неговия мотор, мерена в конски сили на див мустанг и въртящият момент, мерен в паундове по стъпка на крак 40-ти номер, ще се пресекат точно на 5252 оборота в минута и цялата работа така представлява американската мечта и идилия – слънце грее, птички пеят, а президентските избори вървят с пълна пара. Ако обаче някой американец се усъмни или не дай си боже забележи, че въпросните конски сили и въртящи моменти в съответните дименсии не се срещат при надлежните 5252 оборота в минута, той тутакси изтичва до сервиза, където опитни механици за нула време решават проблема и слънцето продължава да грее, вече по-жарко, Бритни да пее, а президента е почти избран по каталог на RAL, DMC или там какъвто ползват.
Проблемът обаче идва отсам океана, където живеели малко смахнатите англичани. Те стоически понасяли постоянните дъждове и задръстванията по улиците на Лондон. Проблемът бил не че не можели да понасят собствените си проблеми, а че не можели да понесат слънцето над Калифорния – чуждото щастие. Един ден се събудили и решили, че повече така не може да продължава. Били смахнати, но не били глупави. Било им е ясно, че кралската фамилия няма нищо общо с това, нито че ще могат да спрат дъжда или намалят трафика по улиците, но били сигурни, че могат да намалят напрежението от чакането по светофарите. Така те се събрали в Гринуич и единодушно решили от този момент минутата да има 30, вместо 60 секунди. Така всички броячи по лондонските светофари започнали да броят по 30 секунди и животът в Англия станал идиличен. Поне до следващия дъжд.
Тук проблема обаче се пренася зад океана. Над слънчева Америка надвисват облаци (което не можеше литературно да кажем за Англия, понеже са си постоянно там). Американците не разбират съвсем, какво точно решение е взето в Гринуич.
Слава богу, нито една държава не е била изпепелена по този повод.
Те решават, че минутата е скъсена наполовина.
Какво толкова, ще кажете. Ами спомняте ли си коня от началото? Сега той ще може да извлачи вместо 33000, 16500 паунда и съдбата му свършва в кланицата! Американските коли веднага разбират това и започват да срещат конските сили и въртящите моменти вместо на 5252, сега на 2626 оборота. В Америка е обявено извънредно положение. Пожарни и линейки с мъка се придвижват поради ниските си обороти за да окажат първа помощ на пострадали, светофарите стават два пъти по-къси, а задръстванията – два пъти повече. Последното всъщност е без значение защото два пъти по безкрай си е пак безкрай. Този път американците решават, че не може така. С тези ниски обороти повече не може да продължава! И вземат единодушно решение да преминат на дизел.
Слънцето над Америка отново изгрява, Бритни слава богу спира да се излага, а президента спасява една оставка и праща всички бензинови коли в Ирак поради острата нужда от нещо за взривяване. Злите езици говорят, че по този повод е казал “Без бензин, ще ми вдигнат патката!” Но ние не вярваме на такива долни клюки.

Десет години по-късно, когато англичаните и американците се срещат, решават, че малко са прекалили с орязването на минутата наполовина и решават тя да има 42 секунди. Всъщност тази промяна не води до никакви последствия, освен още едно стохилядно издаване на Пътеводителя.

No soup for you!

- Шишенцето е само 200 грама – изкрещя Заппа след като за пореден път видя съобщението „No soup for you!“. – Не отновоооооооооооо…
Sorry, you’ve been banned from this chat. Please contact the owner of the site you were chatting on; perhaps they will find it in their gracious heart to let you back on. Until then… goodbye, farewell, auf Wiedersehen, adieu.


Годината беше 2010-та, а лятото беше толкова горещо, колкото беше и през далечната 2008-ма когато започна враждата. Клуба на младите алкохолици тъкмо беше спретнал пореден номер на скаутите. Запа с усмивка си спомни физиономиите им когато осъмнаха с листенца нарисувани със спрей на палатките си. Зелената емблема на младите алкохолици, ползвана и от известна марка водка, беше изтипосана на всичките палатки, които бяха от по 1500 лева всяка! Спомените за кратко оправиха настроението му, но черния екран на чата го върна към реалността. „Спомените топлят до време“ както се казваше в една реклама. Преди една година Добо спретна перестройка във форума, Шу-то изчезна (очевидци твърдяха, че са го виждали да блъска по стъклото на багажника на служебните автомобили от „Време за вода“ ООД, в опити да избяга), а Запа и неговите млади алкохолици трябваше да започнат партизанска война.
Всичко започна с едновременното сформиране на „Скаутите на Добо“ и „Младите алкохолици на Запа“. Конкурентните организации нямаха скрупули. Ползваха двойни агенти, компромати и всякакви подмолни средства. Напрежението ескалира с изиграването на мач между тях през есента на 2008ма. Мачът се игра на изкуствено осветление, осигурено от Tinvall, а резултата никой не разбра, тъй като съдията беше сред първите откарани с чакащите до терена линейки. Едновременно беше получил удар по кокалчетата, изплющаване зад врата, стрела в прасеца и забито шишенце от Мери Джейн в задния двор. Санитарите го изнесоха секунди преди един от скаутите да запали огън с подръчни средства в косата му. После настана такова меле, че не е за разправяне. Като доказателство за събитията остана само една снимка, на която се виждаше гледащия страшно Леонартис, стиснал ръката на двоен агент Tolito, в опит за граждански арест.

Галерия към Форумът на Шумен

После дойдоха тежки дни, Шу-то мина в нелегалност, но скаутите го намериха ориентирайки се само с компас и лупа, предадоха го на своя клубен водач, който го подложи на жесток разпит в новопостроената си резиденция Осмоза.
Дааа, тежки времена настанаха, помисли си Запа и затвори нетбука. Беше време да смени позицията. Откакто скаутите се сдобиха с далекообхватен алкохолен детектор дружината му се местеше на всеки четири часа, за да не бъде прихваната. Половин час по-късно Запа вече беше в поредната тайна пещера, която не бяха ползвали скоро и следователно трябваше да е сигурна. Той включи лаптопа, смени айпито и се логна анонимно. Регистрира си нов акаунт и потри ръце. Дори не разбра колко фатална грешка е допуснал когато си избра за подпис „720 дни без цигарен дим“. Когато му замириса на боб и леща разбра, че всичко е свършило. Надникна от входа на пещерата и се ужаси от гледката. Около Нереза се търкаляха куп бутилки, а той спеше вместо да патрулира. Адмирала се виждаше в далечината, вързан с шестнадесетичен възел за едно дърво. До него брадат мъж ръкомахаше активно и даваше указания за строежа на обсадните съоръжения. Запа се прибра в пещерата за да подготви младите си алкохолици за последен отпор. Някъде наблизо стоеше Леонартис, готов да предава на живо, веднага щом стане интересно.

Вечерта на един простак

SecondShoe © 2007

Пешо се излежаваше на дивана и гледаше Шоуто на Слави. В хола беше топло и приятно, а новия губер галеше нежно кожата му. Наближи 11 часа и той си спомни, че кофата за боклук е препълнена. Започнаха рекламите и Пешо се приготви да свърши пъкленото дело, което разнообразяваше вечерите му два пъти седмично. Отиде до терасата на кухнята и завърза на възел найлоновата торбичка, в която се помещаваше сметта. Пешо предвидливо не пускаше вътре компрометиращи материали като касови бележки, пликове със сметки и други документи, които могат да доведат до разкриване на самоличността му. Баба Ганка от втория етаж посредата, която между другото беше върла фенка на Монк, почти го беше разкрила при последното разследване организирано от домсъвета. „Не знаят с кого си имат работа.“ с насмешка си помисли Пешо и крива усмивка проряза скулите на лицето му. След като торбичката със смет беше готова Пешо излезе на холовата тераса като предвидливо изгаси осветлението преди това. Изчака около две минути и чак тогава огледа терена долу. Петия етаж беше прилично високо място, но Пешо нямаше страх от високото. Изпитваше само фобия от жена си Анастасия, която за щастие в момента беше в спалнята и спеше. Гръмкото хъркане, което се чуваше чак на терасата, подкрепяше това предположение на Пешо. След като се увери, че терена е чист и всичко е тихо Пешо премести торбичката в дясната си ръка. С отработено движение,все пак беше кофражист-ветеран, Пешо отстъпи малко назад и метна боклука като приложи умерена сила. Две секунди по-късно отдолу се чу глухо „туп“. Последва зловеща тишина. Минута по-късно се дочу приглушено изръмжаване. „Кварталната глутница е тук.“ помисли си със задоволство кофражиста. Чу се шумолене, кучетата явно разкъсваха найлонката и скоро съдържанието на торбичката щеше да е разнесено равномерно из полянката пред блока. Пешо се прибра тихо и затвори балконската врата. Кой ли ще е гост при Слави тази вечер? Скоро щеше да разбере. Рекламите свършваха и той се излегна удобно на дивана.

Седя аз и си чета форума и изведнъж чувам глухо „туп“. Поглеждам през прозореца и виждам поредната торбичка с боклук хвърлена през нечия тераса. Ей това ако не е върха на простотията, не знам какво е. От всички гнусни навици на българите това е най-гнусното. Майките, които учат децата си да хвърлят опаковката от вафлата на земята докато другите хора не гледат, шофьорите дето си хвърлят всичкия боклук през прозореца на колата…
Откъде се пръкнахме такъв боклукчав народ не знам. Защо става така се пита в задачата?
Кой стои зад мръсната ръка мятаща торбичката през терасата? Как спи въпросната личност? Мързел ли мотивира това?

Първа публикация: 15 март 2007 г.

Форумен излет

Някъде на Шуменското плато група хора се шматкаха по полянката. Почивния ден ги беше събрал и привидно всичко изглеждаше спокойно и невинно…

Кебапчето немощно изцвърча когато Добо го притисна с вилицата към железните решетки. Секунда по-късно над барбекюто се издигнаха пламъци. Начаса довтаса Ококорко, който потуши огъня ливвайки малко бира върху въглищата. „Секунда невнимание и за малко да изгоря храната!“ ядосан си помисли Добо. Беше се отплеснал в планове как да натика Шуто в жабката на Шевито си най-лесно и бързо. В този момент се доближи Трупъра и му прошепна заговорнически:
- Измислих.
- Какво измисли бе? – попита Добо като не пропускаше да хвърля по едно око на кебапчетата, които цвърчаха на барбекюто.
- Разбрах къде се намира сървърът, на който е Форумът на Шумен. Имам точния адрес и номера на стаята. Само трябва да се доберем дотам и да дадем на lamerko петнадесет минути. После властта ще е наша. Завинаги!
- Супер! – каза Добо – Трябва да се обадим и да се уговорим с lamerko. Тая вечер тръгваме.
- Вече говорих с него. Каза ми „.„, което май значи, че е съгласен.
- Такаааа, трябва да обсъдим и… – Добо прекъсна изречението и едва успя да промълви – Ще нанкам!
После се свлече до барбекюто и захърка издаващ леко свирукащия звук на дълбоко заспал човек.
Трупъра завлече Добо на пожаробезопасно място, а Ококорко, който тъкмо ги беше наближил, зацъка с език:
- Тц, тц, тц! За пети път днеска, а аз не мога да спя по цели нощи.
Заппа, който седеше на една пейка наблизо, се подхилваше и подръпваше периодично прозрачна течност от увита с вестник бутилчица. Тренираното око лесно можеше да види надписа Мери Джейн прокрадващ се изпод хартията. До него седяха Шуто, Ме4о и Инспектора, които обсъждаха кое би било по-смешно, да нарисуват мустаци на Трупъра или да обръснат брадата на Добо. Симо им гледаше сеира от съседната маса и мимоходом унищожаваше пържолка след пържолка правейки паузи за бирка от време на време.

Птичките пееха, а знойна жега се спускаше в горещия неделен ден. Поредният излет организиран от Форумът на Шумен беше в разгара си.

Безумно паркирали МПС в Шумен 2, 3, 4 и 5

Сагата с неправилно паркиралите няма край. Втора част на „Най-наглите шуменски шофьори“:

Галерия към Форумът на Шумен Галерия към Форумът на Шумен Галерия към Форумът на Шумен Галерия към Форумът на Шумен Галерия към Форумът на Шумен Галерия към Форумът на Шумен Галерия към Форумът на Шумен Галерия към Форумът на Шумен Галерия към Форумът на Шумен Галерия към Форумът на Шумен Галерия към Форумът на Шумен Галерия към Форумът на Шумен Галерия към Форумът на Шумен Галерия към Форумът на Шумен