Архив за август, 2009

Запа и Спектора на море през май

okokorko
Гостуването на известните веселопедисти Запа и Спектора в Шкорпиловци, премина на два етапа – трийсет километра пешеходен поход през гората и по плажа и няколкочасово унищожаване на кифтета, пържоли и алкохоли. :D
Потеглихме през гората към село Самотино, където живее самотно само един човек.В дъбравата срещнахме и други свини: Free image hosting powered by PostImage.org

Пристигнахме в селото и на стъпалата на кметството, бяхме тържествено посрещнати от цялата селска управа: Free image hosting powered by PostImage.org

Запа оскверни селското гробище с алкохолния си дъх, а Спектора направи връзка с некви духове: Free image hosting powered by PostImage.org Free image hosting powered by PostImage.org

После с бърз марш на зиг-заг за заблуда на противника, се изтресохме на „Кара дере“: Free image hosting powered by PostImage.org

Там разменихме 2 цигари за 2 литра вода с местните аборигени-рибари.Контактът с тях беше много труден за установяване, тъй като имаше сериозна езикова бариера.Бяха разменили вече 2 калкана за 2 литра водка и нищо не им се разбираше на аболкохолическия диалект.Освен това имаха за охрана някакво чудовище, наречено „Морски кривозъб“, което едва не ни изяде: Free image hosting powered by PostImage.org

После се изкатерихме на поляната с чевермето, високо над „Карадере“.Чевермето си беше там, ама на него нямаше набучено нищо.. :( На Спектора му потекоха лигите като си представи цвъркащото агнешко със загоряла кожичка.
Поне си направихме снимки отвисоко: Free image hosting powered by PostImage.org Free image hosting powered by PostImage.org

Следващата спирка беше резерватът „Камчийски пясъци“, където си събрахме гигантски шишарки и морски дяволчета, докато не са ги наскубали курортистите.По-забележително беше неразгаданото послание, което някой беше оставил на една трънка: Free image hosting powered by PostImage.org

После прескочихме до плажа на Шкорпиловци, където вече има оживление: Free image hosting powered by PostImage.org

Последва ядене и пиене на терасата на бунгалото, а двойка синигери хранеха дечицата си на метър над главите ни: Free image hosting powered by PostImage.org

zappa

Първи ден – магариите на Гаджет

Не бях карал с Гаджет на дълги разстояния, но си е емоция. Младежът е гледал някаква поредица по Дискавъри със стряскащото име „Оцеляващият” и явно е гледал сериозно. Още при първият ситен ръмеж се зае да оцелява. Някъде около Пчелник се съблече почти гол, напъха сухите си дрехи в раницата и започна да оцелява в нечовешките условие на ситен, приятен пролетен дъждец. След това заяви, че нямало да тръгне, докато асфалтът не изсъхнел и ме застопори в един селски супер, където всеки си взе енергийната напитка – кафе и водка. Магариите му продължиха и в Шкорпиловци, където вече сериозно окупирал портфейла ми се разкрещя: „Няма да ти плащам водката!” На основателният довод, че няма един лев в джоба, така че би му било трудно да го направи, се изрепчи отново: „Добре казано”. Трудният му път на оцеляване продължи и в условията на топла баня, гостоприемно осигурена от Ококорко – „Нямам кърпа! Каза ми мама да си взема. Майките трябва да се слушат, мамка му”. Явно на личния му герой от Дискавъри не му се е налагало да си взема топъл душ без кърпа. Чак такива безобразия не се случват по никоя географска ширина. Но иначе кара младежът, само да имаше как да си помъкне апартамента с удобствата на гръб, като един истински охлюв на колела, би покорил света.

Втори ден – пешеходен туризъм с Оги

Събуждане, миене на зъби, сутришна водка и отново на път. Целта е с. Самотино – село с един-единствен жител. Сигурно е имало време, когато е бил един, но любовта на дърти години не прощава. Залюбил се бай Неделчо с някаква баба от съседното село и сега пълновластният господар на селото е съпругата му. „Стига говори с тези хайлази. Хора без работа. Донеси 10 чувала”. И бай Неделчо прегърбен и скръбен хуква по задачи. На всичкото отгоре съседната къща се ремонтира усилено. „Ще става град”, кисело казва старецът и сигурно си припомня хубавите времена, когато любовта и „хайлазите” не са били и чували за с. Самотино. Поемаме към Карадере. Слънцето прежуря, водката е на километри разстояние, а Гаджет си припомня как се оцелява в суха местност – навиваш си една блуза около крака и газиш росната трева. С нищо не ми помага – росата е с отчайващо нисък алкохолен процент. В Карадере се запознаваме с местни рибари-бракониери, които требят калкана в размножителния им период. Така се бяха нашляпали с алкохол рано сутринта, че слюнките ми закапаха по масата. Всъщност какви бракониери са те? Колкото и лоши намерения да имаш, много трудно ще ги осъществиш кьоркютук пиян от сушата. Най-обикновени алкохолици, хубави хора. Връщаме се в базата и туризмът прави приятен завой към водка и шкембе на почти магазинни цени в една механа в Ново Оряхово. Сега вече мога да слушам и за оцеляване, и за роса, каквото щете. Ставам благ и любвеобилен. Колко малко му трябва на човек…

Трети ден – на гости при Бирка

Потеглям за Слънчев Бряг. Хубавото на нашия форум е, че е прострял пипала навсякъде, пръснал е ятаци по света и от теб се иска само да имаш желание да пътуваш. Размечтавам се за момента, когато ще си пия водката с YT някъде в Аризона, а колелото кротко ще почива до мен. За малко да изпусна – зървам така лелеяните проститутки, натокани и дружелюбни да ръсят чар до пътя. Зализвам перчем, оправям си сигналната жилетка и се ухилвам. Те ми махат. Ох, на батяяя! Метър след метър приближавам. Що не си седях да ги гледам от разстояние… Едната е черна като кюмюр, с огнено червена коса, а зъбите проблясват в златни отблясъци. Превключвам на тежка предавка, зъбчатките изтракват, натискам педалите и се втурвам надолу по баира. Чак толкова закъсал не съм. Ще си карам на злобарки. Пристигам в Слънчев Бряг и тук ме чака изненада – много е различно от Шкорпиловци. Някак ми напомня за Ориндж Каунти. Оглеждам се от глава до пети, въздъхвам и изръсвам чутовните 20 лева за ненужни нови маратонки. Вече бивам. Срещам се с Бирка – прегръдки, целувки и вече съм седнал на някакво приятно местенце, ресторантче с много зеленина. Мястото е приятно, но ценовата листа е рядко отблъскваща – 4 лева за 100 грама водка. Изроди! Е, сега да ми каже Гаджет как се оцелява в такава среда! Тук започна моралното ми падение. До края на престоя ми в Слънчев Бряг всичките ми сметки бяха поемани от Бирка, дори цигарите. На втория ден се озовах с дебитната й карта, ПИН кода, както и заръката да си купувам каквото харесвам от тузарския курорт. Най-лошото е, че ми хареса. Нямам извинение. Вечерта беше като по учебник – запой до 5 часа, отнякъде се появи и една мома, нейна приятелка, с която обсъждахме „Животът, Вселената и всичко останало”. Като знам децибелите на хъркането си, момичета бяха подобаващо наказани за интелектуалните ни изблици. Хак да им е. Спаха до 11 часа.

Четвърти ден – изтрезнявам…

Пети ден – Бургас

Нищо интересно – все още махмурлия поемам за Бургас. Имам чувството, че всички шофьори са излезли сутринта с единствената идея да прегазят първия колоездач когото видят. Тъй като не мярнах никой друг безумец предвижващ се по този начин по пътя Варна – Бургас, явно аз им бях на мушката. Не успяха, но по-екстремално каране не съм правил. Добирам се със сетни усилия до Бургас, купувам си една водка за из път и се сгушвам във вагона. Уморен съм, но Шумен е близо. Някой, май беше Гаджет, спомена, че в сряда заминаваме за Румъния. Да бе! Да не съм луд!!!

Оригинал

Вело-рали Средна гора 2008

Анелия
Такааа, върнахме се с Инспектора живи и здрави, а това е най-важното!
Това беше едно страхотно изживяване, купонът беше максимален, карането трудно и теренът различен от това, на което съм свикнала. Все пак баирите са си баири и школовката на Запа пролича. Най-силна се оказах нагоре, а надолу ме задминаваха безстрашните мъже. Ама парен каша духа и по надолнищата бях на принципа „Стигни жив“. Нещата в хронология: в 6 часа натоварихме новозакупения багажник с колелата върху сапунерката и запрашихме в посока Стара Загора. Към 9:30 пристигнахме и се заехме да търсим старта: Аязмото. Объркахме се леко, но тръгнахме да караме след първата кола, натоварена с колело върху багажник и се озовахме на правилното място. Ето го и него:Такааа, върнахме се с Инспектора живи и здрави, а това е най-важното!
Това беше едно страхотно изживяване, купонът беше максимален, карането трудно и теренът различен от това, на което съм свикнала. Все пак баирите са си баири и школовката на Запа пролича. Най-силна се оказах нагоре, а надолу ме задминаваха безстрашните мъже. Ама парен каша духа и по надолнищата бях на принципа „Стигни жив“. Нещата в хронология: в 6 часа натоварихме новозакупения багажник с колелата върху сапунерката и запрашихме в посока Стара Загора. Към 9:30 пристигнахме и се заехме да търсим старта: Аязмото. Объркахме се леко, но тръгнахме да караме след първата кола, натоварена с колело върху багажник и се озовахме на правилното място. Ето го и него: Free Image Hosting

Регистрирахме се и ни раздадоха номера. Инспекторът получи Номер 1, а аз – номер 13, все хубави номера :) . Ето ни и цялото шуменско участие: Free Image Hosting

И стартът: Free Image Hosting

След 3 часа и 53 минути, доста добро време според мен, аз финиширам първия ден на хижа Морулей: Free Image Hosting

Организаторите хубаво изискаха от участниците каска и ръкавици, но ако бяха казали да си вземем шнорхели, щяха да ни направят по-голяма услуга. С други думи, теренът беше много мокър и с огромни локви. Аз като една изискана дама слизах от колелото и си го бутах, за да не се опръскам. Освен локви, по терена имаше много улеи и каманаци. Намираха се и ловци, но инциденти за щастие нямаше. Ето за какво трасе става въпрос: Free Image Hosting Free Image Hosting Free Image Hosting

Имаше и много красиви гледки, но нямаше време да снимам пък и не носех свестен апарат, тези снимки са от телефона ми и съм ги снимала докато почивам. Трасето беше с дължина 43 км. Като пристигнах ядох най-вкусния боб, хлаб и македонка през живота си :) Вечерта се събрахме в ресторанта на хижата на вечеря и биричка. На маса сме с нашите нови приятели от Варна: Тишо, Евгени и Марти.
Free Image Hosting
На другия ден тръгнахме от хижата по различен от миналите години маршрут. Големи баири, голямо бутане, както и стръмни спускания. Радвам се, че не паднах някъде. По едно време се загубихме с една групичка хора, тъй като не видяхме скрита пътека в тревата и не разчетохме правилно маркировката. Това ни костваше спускане, а на връщане пак баир и малко бутане и около половин час загубено време. Теренът беше по-стръмен и труден, но 25 км (без губенето), минахме покрай много красиво място: Сребърно езеро, както и гледката от билото на връх Морулей си заслужаваше дори само те цялото пътуване. И разбира се, финалът: Free Image Hosting

Времето ми беше 2 часа и 48 минути, но както писах, изгубихме се и загубихме време…какво да се прави. Както вече знаете, взех първо място при жените. :B1.gif Е, малка подробност е, че нямаше други жени :A9.gif но да са дошли пък :G8.gif Догодина дано има някоя да ме стимулира, защото друго си е да имаш конкуренция ;) . Организаторите все още не са публикували резултатите и крайното класиране в сайта, та не знам в общото класиране на кое място съм, но е някъде между 10-то и 15-то (тъй си мисля поне). Инспекторът е на 16-о място и също много добре се представи! Ето и награждаването: Free Image Hosting

Всичко свърши добре, имам много сладка награда, едни готини ръкавички за каране както и разни други. Медалът вече е подарен на моя син, който го заслужи напълно, все пак седя 2 дни без мама. При мъжете първи стана Тодор и заедно с неговия приятел (не му разбрах името) убиха всичко в мен като представа за каране. Казах им го и лично: но туй не е човешко тяхното! Над 60 км каране в пресечена месност за 3 часа и нещо общо двата дни. Това честно казано не знам как се постига, никога няма и да науча сигурно :) Да им е честито 1-во и 2-ро място при мъжете. Юношите и те се представиха доста добре, както и ветераните. Организаторите от вело-клуб Зарата към ТД Сърнена гора Стара Загора бяха свършили чудесна работа, всичко беше перфектно :B9.gif
Най-специални благодарности разбира се за моят технически екип: Хари. Поради няколко причини: 1. вързва ми се на акъла :N2.gif 2. закара ме до Стара Загора 3. даде ми колелото си 4. изми ми го след първия ден 5. след като се прибрахме смаза и пооправи двете колелета 6. най-вече за моралната подкрепа :L9.gif :L9.gif
Това е, живот и здраве, догодина пак може да се ходи, да се надяваме че ще има поне още един участник още: багажникът се държа здраво за колата и не изгубихме 2-те колелета, така че ще има място и за 3-то. Не пукнахме гуми (за разлика от вело-куб Крива спица, които бяха прекръстени на вело-клуб Спукана гума), нищо не се почупи. Запознахме се с хубави хора, всичките карат колелета.
Оригинал

С колелата на Салманово

Запа и Сладоледът – подкарахме байковете в ранно утро. Не чакахме никого, защото си познавахме виртуалните дружки добре. Бързо стигнахме до Мараш, където разпитахме за местен мастит журналист. Никой не познаваше такъв. Сори, брато. Продължихме към Салманово, но там арийската кръв на дружката ми проговори и тя категорично отказа да отседне в среда, където има толкова замърсена кръв. В Радко Димитриево се оказа, че алкохолиците спят до 12 и тогава им отваряло и заведението. За сметка на това бяхме запознати от местните с най-забележителното – работещият климатик в магазинчето. Ако отидете, затваряйте вратата – това е най-краткият път, за да им спечелите сърцата от раз. Дибич ни предложи най-вкусната шкембе чорба. А километражът или беше развален, или такива къси разстояния са далеч от професионализма ни. Какво са 42км? Следващата седмица – Преслав.

Оригинал

Гълъб в колата

lamerko публикува уникални снимки на гълъб затворен в заключен автомобил. Интересно, как точно птицата е попаднала там!?

Галерия към Форумът на Шумен Галерия към Форумът на Шумен

Източник

Коледа 2007 – дом Детелина

Първата благотворителна акция на форума. Ето какво се случи при раздаването на подаръци в дом „Детелина“ на 26.XII.2007 г. :