26.VIII.2009

InspectorGadjet
Не всеки има таланта на божествения ни съфорумец Милен Златоуст(по-известен като Запа),но да видим.
След като се разбра,че Левски ще играе срещу унгарски отбор реших да съчетая приятното с приятното и едновременно да посетя Будапеща като турист и като футболен фен.Резервирахме си билети и хотел и само с една раница на гръб станахме част от синята инвазия,която заля този иначе толкова красив град.

Отидохме до София с БДЖ като прекарах доволно време във вагон ресторанта,който ме изненада с народните си цени.(1 лв. е наливната бира. На другата сутрин хванахме автобуса на фирма Груп пътуващ за Будапеща,който замина в 10 часа и по-разписание трябваше да пристигне в 22 на автогара Неплигет в Будапеща.Впрочем Унгария е твърде близка до нас страна и не представлява никаква трудност човек да се добере до нея.Пресякохме ГКПП Калотина,който беше задръстен от кервани гастарбайтери връщащи се от Турция за Западна Европа.Прекосихме от край до край страната на турбофолка и плескавиците,която едва ли би могла да впечатли свикналия с чалга действителността у нас българин.Все пак положителното беше,че съществува магистрала от Ниш до Белград и оттам почти без прекъсване до Нови Сад и унгарската граница.Преминахме през столицата Белград и моста над Дунав.

Пресичайки сръбско-унгарската граница вече влязохме в истинската не-чалга Европа и като божествен европеец небрежно подадох личната си карта на маджарския митничар.Преминахме покрай любимия ми унгарски град Кешкемет и шофьорчето даде жега към Будапеща,в която за изненада бяхме по разписание.Приятна гаричка.

Бързо се настанихме в симпатичния хостел,който бяхме резервирали и само час след като стъпих на унгарска земя вече спокойно се излежавах наливайки се с бири от местните марки Borsodi,Soproni както и чешката бира Kozel! Край!

На следващия ден мощна обиколка из Будапеща,където навсякъде се срещаха тумби фенове на Левски,надаващи мощни и викове и смущавайки автомобилния трафик.
Определено има какво да се види в Будапеща,перлата на Дунава.Катедралата свети Ищван,синагогата на дохани уца,операта,разбира се и Унгарския парламент-най-голямата парламентарна сграда в света.Унгарския национален исторически музей,който не пропуснах да посетя.Точно до парламента е и мемориала на унгарския национален герой Лайош Кошут,а и шуменец,който както успях да се убедя е доста почитан в родината си.Преминавайки през Margit hid,един от многобройните живописни мостове над Дунав преминах от Пеща в Буда,другата половина на града.Там си струва да се отбележат красивите ренесансови църкви света Ана и свети Матиаш, рибарските кули и Замъкът на Буда.За съжаление снимките не са у мен все още,но при първа възможност ще ги публикувам.

В Будапеща за разлика от,който и да е български град не са се посвенили да премахнат грозните и депресиращи комунистически монументи,болезнен спомен и символ на репресивна тоталитарна диктатура.Това придава съвсем различен облик на града.Въпросните монументи са отделени в специален парк извън града наречен Memento Park и днес са туристическа атракция.

Успях да се повозя и на старите трамваи,които не се различават по нищо от софийските както и на метрото,което е едно от най-старите в Европа и притежава 3 линии с десетки спирки.

Часът на мача наближаваше и нямахме друг избор освен да им изпием бирата и да им изядем манджите.

Бяхме охранявани от симпатични полицайки от унгарската полиция Rendorseg,която успяха да ни респектират.

С метрото се придвижихме до стадион Ференц Пушкаш,но с моя човек се объркахме и завихме към грешната страна на стадиона озовавайки се сред хилядите унгарски фенове,но те от своя страна не бяха много агресивни и спокойно с биричка в ръка стигнахме до контролния пункт откъдето бяха допускани Левскарите на стадиона.

Домакините бяха взели крути мерки като за война,имаше хиляди полицаи,жандармеристи облечени като робокоповци и стюарди нацепеняци,които бяха окупирали района,а над нас кръжеше хеликоптер.Минахме три пункта като ми обръщаха раницата,изхвърлиха ми минералната вода и ме съблякоха гол до кръста. Шефчето на стюардите гледаше лошо цял мач.

Най-накрая влязохме и хиляди развилнели се Левскари запяха надвиквайки десеторно превъзхождащите ни унгарци като не спряхме да пеем дори при негативния за нас резултат понеже истинските фенове винаги подкрепят отбора си до края!

На следващия ден в Сряда продължих обиколката из Будапеща посещавайки още много красиви и интересни места,които ме мързи да описвам.В Четвъртък сутринта вече бяхме на летище Ферихеги в 6 сутринта,където не пропуснах да ударя едно пищовче от унгарската ракия Palinka.

Не пропуснах да си купя от прочутите унгарски колбаси и бурканче паприка,също местен специалитет.

Само след 1 час и 15 минути полет кацнахме на летище Бургас.Определено доста голямо удобство благодарение на нискобюджетната авиокомпания Wizz air като билета ми излезе общо 57 лева.Твърде приемлива цена за предоставената услуга.

Направих си доволната екскурзийка като смятам да повторя по възможност като на 17 декември превземем Вечния град – Рим за мача на Левски с Лацио.КРАЙ!
Оригинал

mv78
Ще лягам вече, късно стана
Не ще със мене никой да си пише
Тя работата е една е*ана
не казвате и на какво мирише…

Е, лека нощ на всички казвам
И спирам вече да приказвам
защо със вас да се наказвам
абе… така го винаги замазвам

klec
Не!Не се сърди
не сери и после по стената
ти него мажи
а с хартия белана
го забърши
после следите ти премахни
много много нему мисли
римата до тука се свърши
като кебапчета за избори.
Неунивай пишлеме
друго лайно ще се изсере
някой като теб ще иска да го маже
но няма да има късмет като теб
баща му ще го хване и ще го накаже Рими Домашно производство 1/20лв на кг. by Klec

mv78
Ах, колко мъдрост в този стих
Не вярвам ти че си го писал…
Цял час му днеска посветих,
Макар че беше се вмирисал.

Не щеш ли двамата в комбина
Да пишем книга (малко съм си прост)
Край вас аз скоро ще намина
За да обсъдим тоз въпрос!

klec
Майка ми каза,че ако плащат за простотии като мойте ще стана богат

Аз рима след рима редя
не ще да му се види края
аз ги творя не ги кръда
книга да напиша да ще се навия
чакам отговор от вас
аиде бай щесе видим след час

klec
Излизайки от снек-бар Бай Данчо кака Станка се запъти към пейките пред блока.
Прегърнала едно шише ликьор си поседна леко ублизвайки се от съмнително сладката напитка
Леко къркорене в червата задвижи сложен механизъм в главата и които подсказва,че трябва да посети тоалетната.
Забърза се към блока…и продължаваше да се засилва и засилва помитайки децата играещи си пред входа.
Стъпила на етажа си тя с ритник прониква в дома си.
-Здрасти синко!-изръмжава на сина си който се ровеше из Шуменския форум(съвсем случайно)
Тя бясно затвори вратата на тоалетната и настъпи затишие пред бурq…
Изведнъж се чу силен трясък,вратата падна и всичко потъна в магла…..

hope
С мене ставате вий трима,
че туй богатство невидяно,
скрито в миризмата на килима,
да не бъде пропиляно.

klec
Господ ме свърза с вас
някой ден елате унас
ако искате да се хванеме на бас
да се изсера увас..Без лоши чувства

…Кака Станка накара сина си да си купи кола.Бутна му в ръцете пачка с левро и каза:Айде ще ходим да ти вземем една колица да ме возиш.Метнаха се на едно такси и се запътиха към автобазара в мотостадиона.Избираха между много коли-мерцедеси,поршета,голфчета,всякакви японски бегачки.Кака Станка си избра една кола много красива според нея(24 годишна жигула-супер изгнила,с затъмнени джамове,цветни тазове,спойлери които тежат повече от колата и табелка на таблото с името Киро Прасето)
-Е синковеца ела ела.Е иш колицата каква е хубавичка
Синът и изпадна в ужас:
-Ама как то кола ли е туй,ти луда ли си?
Кака Станка неискаше и да чува за друго:-Вземамея!
След като я добутаха до блока я оставиха и отидоха да се почерпят с останалите мангизи.Когато се върнаха колата я нямаше.
Клюкарките и казаха,че дошъл един камион за прочистване на изоставени коли от улиците и я вдигнал.Кака Станка се зачуди защо е трябвало да спира Колфадон за кръвно точно сега?

hope
От леврото не се отказвай,
жигулата на кака си вземи
и вече тук не се показвай
докат пак се разсмърди.

mv78
Аз знам я тази кака Станка
тъй хитра е, и толкова опасна!
Преди години тя ограби банка
Тогава работата й порасна.
Как влезе ли – ами със танка
И после с вертолета „драсна“…

klec
Съпунката аз си гледам
Габриела Спаник там бомби друса
свекървата нагла иска да я пуца
обаче неможа и я отнесе една каруца

Идеята ти е прекрасна
като ракия със саладка
нека така да стане
и работата ни да порасне

Бойци с перо в ръка
с една дума
ще ви вземем ний ума
ако оживеете
поне от сърце ще се смеете

Десислав се аз касвам
думи празни от време на време приказвам
Тракия е мойто село
големо и засмено
това е мойта биография кратка
За кака Станка още творби ще създам
неможах да измисля нищо и написах салам

mv78
Купувам стари бойлери и печкии!
Крещеше циганина черен
с две циганчета като клечки
по пътя крачеше, уверен…

Със пожълтял от „Шипка“-та мустак
ах, поглед ловък, тарикатски
със редки зъби и пробит калпак
сладур… нали си ни е градски!

klec
Изповед на едно циганче…
Мамо мамо аз на града ще ида
на града да крада
пачка да спечеля

Аз мамо богати чичковци ще джобя
по кофи препълнени аз ще ровя
само и само в това село данесе заробя
с месния дядо Володя

каруца с циганета
пълна е тя с дървета
с жици брикет и смет
оппа май ги пуца дедо кмет
майкави мангалска вика той
ама циганетата му метнаха якия бой
да кръдат те умеят и няма да се дадат
басма не цепят никому
бегат кръдат и трещят

Шипка,арда и мелник
дядко си ги павка всеки делник
камел и малборо
дедо ще ги пафка здраво
а джумая и средец
нема да ги бъде тоя месец

НАЧАЛОТО

“…поставени от бога, аз на българите цар Иван Шишман, син на великия цар Иван Александър, дойдох в град Шумен по царско благоволение…”
Откъс от каменен надпис

И градовете са като хората – със свое име и биография, със свое минало и бъдеше. Всеки има някакъв белег, който го отличава от другите градове, или е сторил нещо за съдбините на Отечеството, по което е равнението или началото на някое летоброене. Всеки има своя слава и достойнство. Всеки има свои люде, които го олицетворяват в добрия или в обратния смисъл.

Шумен е първият български град, въплъщение на древност и мъдрост, на слава и величие. Град, чиито жители познаваха еднакво силата на копието и меча, на хладното и огнестрелното оръжие, на четмото и писмото, на словото и книгата.

Не бихме могли да си представим България без Шумен, така както няма къща без основи и дърво без корени. Осиротяло би Отечеството ни без него. Накърнена ще е земята ни. Лишила би се тя от вихрогоните коне, от яките крепостни стени и високи островърхи кули. Не би имала татковината ни две столици, една неповторима Мадара, един изумителен аул на Омуртаг. И един Хисар, страшилище на враговете. Събаряха го те – дано го затрият от земята. Грабеха го – дано го заличат. Но крепостта оставаше, че без нея България не би имала едно тъй славно и омайно начало. Епохи се спираха в нея и оставяха най-легендарното. И пак епохи се надпреварваха да рушат и заличават. Ала не чезнеше градът, не потъваше в тишина и забвение.

На високо се появи той, че от високо окото по-надалеч гледа и всичко вижда. Сякаш природата беше отредила на човека това място, за да спира времето; той беше изскочил от пещерите и скалните дупки наоколо и отседнал на височината, за да не остане отсега нататък този кът никога без хора.

Оттук ще минат по-късно римляни, кумани, печенези. Идват, плячкосват и отминават. А крепостта ще пребъде. Отпусната, уморена от битките, тя ще намери подкрепа от траки и славяни, които ведно с българите ще я разширят и укрепят в непристъпна твърдина.

Ще нахлуят по-сетне османлиите. И името на града ще влезе във военната история като символ на яка турска крепост.

И само като символ. Защото отвътре крепостта все слабееше. Слабееше от непокорния български дух. По територията на обширната Отоманска империя, към Виена и Лозана, към Смирна и Египет ще бродят търговци шумналии. Еснафът-шумналия ще гради черкви и училища. Ще провожда челядта си в чужбина за повече наука и за по-знатен занаят. Ще се надигнат шумналии и за своите правдини и в началото на осемнадесетия век абаджиите, кожухарите, майсторите на дикани и сърпове, предвождани от гордия и величав Хаджи Сава ще си издействуват самоуправление.

Нищо, че по тесните и калдъръмени улици ще отекват още стъпките на заптиета и низами. Нищо, че все още стотина минарета ще се гледат през баирите и от тях все така унило ще се влачат воплите на ходжите към аллаха.

Великите освободителни идеи ще облъхнат стария град и той ще приюти унгарския революционер Лайош Кошут и неговите сподвижници за нови знания, за раздумки по революцията и свободата. Зад високите дувари нежната българска ръка подрежда китни дворчета градинки със здравец, бръшлян и чемшир… И в българските къщи ще зрее неугасимият ни национален дух. Той ще прави все по-уверена стъпката към първите ни духовни огнища — читалищата. За да последва раждането на първото у нас театрално представление, а по-сетне и на българския театър и оркестър.

Редом с това шуменецът ще бъде сред хайдутите, сред четите на войводите, сред най-ревностните просветители. Ще го видим на Оборище, в сърцето на Априлската епопея, на Околчица и Шипка. И в горещия юнски ден на 1878 година ще прегърне с усмивки и цветя руския богатир освободител!

Свободата е разкрепостила еснафа-шуменец. Той предпочита училището за децата си. Затова са тъй много училищата, затова са изпратени мнозина за наука и по чужбина. Така Шумен ще даде на освободената страна най-много министри, учители, лекари, инженери, офицери.

Не случайно в Шумен ще дойде и младият учител Димитър Благоев. И не другаде, а тъкмо тук неговите идеи намериха най-добра почва сред просветената младеж.

Замина си Благоев, но вече ще се знае, че в този град има социалисти, които неизменно и винаги ще следват Дядото. И от 1892 година шуменци ще си имат своя социалистическа дружинка. От нейните редове след години ще се извиси видният син на България Васил Коларов.

Лъчите на Великия октомври озаряват древната земя на българите и Шуменската комуна започва да действува по подобие на съветската власт.

Минават години на кървави битки. Следовниците на Илчо воевода и на Панайот Волов отново се сражават достойно за свободата на Родината. И отново срещат с прегръдки и цветя потомците на богатирите — червеноармейците освободители!
Шумен…

Нашият стар и голям административно-политически, икономически и културен център. Издигането му още в далечното минало се предопределя от положението, което заема между Черно море, река Дунав и Стара планина. Той е рожба на старите пътища, които преминават през него и водят за София, Варна и Русе, а през Ришкия, Върбишкия и Котленския проход го свързват с Южна България.

Важното му стратегическо положение се обуславя и от Платото, което е най-високата точка в Дунавската хълмиста равнина. Южните склонове, по посока на Дивдядово, Троица и Осмар, са твърде стръмни. Източният дял, наречен Инчов баир, опасва старата част на града от юг. В западната част се надвесва Хисаря, а под него са примамливите Кьошкове. С височини е обграден градът и от север. На изток, покрай руслото на малката рекичка Поройна, се простира плодородна низина.
Не може да се разказва за тоя наистина стар град без живота, протекъл върху Платото, без крепостите на Хисаря, без битките в тях. Но биха ли съществували крепостите векове, ако нямаше живот около тях, ако липсваха семействата, занаятите, земеделието, скотовъдството? Та малко ли градове са възниквали тъкмо край крепостите, които са извиквали на живот поколенията?

Затова и Шумен е толкова стар, колкото са стари неговите крепости! Оттам започва и неговата биография!

В подкрепа на това са и летописите на старите хронисти. Прокопий споменава два града, разположени някъде в Шуменската равнина или между Шумен и Варна. Евтропус отбелязва, че град Бурния бил разположен близо до сегашния Шумен. При тоя град римският пълководец Лукул разбил траките и след това завоювал Източна Мизия. Споменава се и за град Загдаба родно място на пълководеца Виталиан, който начело на скити, хуни и мизи през 515 година е воювал срещу император Анастасий.

Старите историци нямат единно мнение и за името на – Шумен. Византийската писателка Анна Комнена, като описва подробно похода на своя баща Алекси I Комнен срещу печенезите в 1088 година, съобщава, че императорът преминал през прохода Сидера и се установил на лагер край Тича. Изпратил армията си към Плиска, а сам се изкачил на Симеонов връх. Не е ли това Шуменското плато с неговите крепости? Не е ли това град Симеонис или Мисионис?

Арабският пътешественик Идриси, пътувал по нашите земи през средата на XII век, сочи, че град Мисионис се намира близо до Преслав. Той е „стар и прочут, при полите на върхове, в добре напоявана и прекрасно обработвана покрайнина, със значителна търговия“.

Преводачът на Идриси, проф. Томашек, чете това име като преиначено от Симеонис по арабски Шимеонис и го тълкува, че е Шумен.

И ето разногласията: може ли град Мисионис да се отъждествява с град Шумен? На едно и също място ли са били двата града?

Иречек и Томашек го смятат за един и същ град.

Карел Шкорпил определя положението на Мисионис до северния край на пролома Дервент, между Търгови¬ще и Омуртаг, при село Разбойна.

Към него се присъединява и В. Аврамов. Само че той търси Симеонис на един ден път от град Диниболи, като предполага да е бил някъде към сегашното село Кълново. От него до Шумен има 28 километра — точно един ден път пешком. Ако се приеме предположението на Шкорпил, излиза, че до Ески Джумая (Търговище), където той предполага, че е Симеонис, има 48 километра, т.е. път много повече от един ден. При това В. Ав¬рамов противопоставя, че Търговище не е нито „стар и прочут“ град, нито пък е „разположен в подножието на една височина“.

Източниците от османското владичество ни дават друго обяснение. Името на града, според тях, произтича от дивите лесове, от обилната шума. В турските хроники името се среща в най-различни варианти, като Шемла, Шумна, Шиумла. Шиомла, Сумни. Сумла и други.

Хаджи Калфа го нарича Шумла, като прибавя, че се назовава обикновено Шумна.

Бехайм, който възпява похода на крал Владислав III в 1444 година, нарича крепостта Шемла. Калимах, негов съвременник, я пише Шумум. Дубровнишките търговци изговаряли Шумня или Шуман.

Като разглежда тия наименования, проф. А. Иширков предполага, че името на града през Средновековието е било Шуменград, така, както е имало и Плевенград, Тръновград. По-късно остава само първата част – Пле¬вен, Търново, Шумен. Той предполага, че е възможно това да бъде така, защото градът се е намирал в зашумена и гориста местност.

К. Иречек и Ив. Богоров ни предават преданията, че много къщи и махали в града били съградени от дървета, сечени на самото място, и така градът бил основан сред гората. Шуменецът д-р П. Скорчев се присъединява към тях и допълва, че нашият народ често назовавал своите селища по името на някое дърво, растение, преобладаващо в дадена местност. Такъв е Сливен — от слива, Плевен — от плява и други. Името пък на Шумен идва от шумят, от шумоленето на околните хълмове, по чиито „шумави“ склонове е било разположено най-напред селището.

Коя страна да се вземе за правдоподобна?

Названието Симеонис или Мисионис има по-малко привърженици. Преди всичко поради многобройните спо¬рове и предположения за мястото, където се е срещнал Симеон с маджарите. Едни казват, че Мундрага, това е Мадара, Мадарското плато. Други сочат Шуменския хисар. Възможно е, допълват трети, но не бива да се отъждествява с Шуменския хисар, а да се търси Мундрага някъде в близост над село Осмар. Не може да се приеме това название и поради споровете за мястото, където е бил изграден Симеонис.

Неубедително е и другото предположение, че Симео¬нис било названо селището под Шуменския хисар. По-късно, когато то се спуснало в полите на платото и долината на Поройна, се превърнало в горско селище. В XIV век селището вече се издигнало в значителен административен и икономически център, изместил разрушените вече столици Плиска и Велики Преслав. И понеже крепостите останали вече без живот, а селището по скатовете западнало, спомените за Симеон избледнели, името на града му се забравило. Да се забрави името на цар Симеон и неговия град? Не е ли попресилено това?

Както е известно, българските владетели не са назовали градове с имената си! Знае се само за Самуиловата крепост, Асеновата крепост, Кулата на Баба Вида и други.

Няма никакво съмнение, че името, произнасяно от много поколения, е Шумен. Със сигурност се знае, че така са го наричали още от Втората българска държава. Пътешественикът Евлия Челеби, дошъл по нашите земи през средата на XVII в., пише: „През царуването на Илдъръм Баязид хан енергичният му везир Али паша срещнал много трудности при превземането на тази крепост, та … нарекъл града Шумен.“

Нима един жесток и кръвожаден завоевател би дал славянско име на славянски град?

По-вярно е обратното — името Шумен било заварено, а завоевателят го преиначава, за да се заличава от паметта на българската рая, така, както тя вече нямала и своята първа столица Плиска, защото селището до нея било наречено Абоба.

Не османлиите са кръстили Шумен със звучното му име, а българите са го назовавали така и отдавна са го носили в сърцата си!

Ето и подкрепата на тази истина:

„…поставени от бога аз на българите цар
Иван Шишман син на великия цар
Иван Александър дойдох в град
Шумен по царско благоволение
в името на небесния цар Христа и аз
Срацо писах внук на великия
епикерний Страцимир тези
слова.“

Този надпис беше открит при археологическите проучвания на Шуменската крепост през 1966 година, извършени под ръководството на научната сътрудничка В. Антонова. Според нея цар Иван Шишман е пристигнал в Шумен след 1371 година, за да провери каква е здравината на българската твърдина срещу настъпващите османски орди. Дошел българският цар и оставил един надпис с огромно значение за потомците:
— Шумен е име, което се произнасяло през Втората българска държава!
— Шумен е град! Град на българите!

С различни имена го знаем сега ние: Симеонис, Мисионис, Шуменград, Шумен…

Имена от вековете. Имена от хронисти и легенди. Имена български, събрали в себе си героизма и достойнствата на народа ни. Имена, устояли срещу превратностите на времето, срещу насилието на враговете да ги заличат от съзнанието и паметта на българските поколения!

Откъс от книгата на Георги Тошев „Бащино огнище – Шумен“

Десетки любители на високия адреналин и екстремните преживявания се събраха на тридневен събор на парапланеристи в Шумен. Градът е определен за среща неслучайно. Тук има стартове за излитане във всички посоки на вятъра. Термиките се хващат лесно, а тази година се оказа, че да летят в небето над Шумен са дошли повече единични състезатели, отколкото тандемни двойки. Авантюристите се надяват да привлекат повече фенове и привърженици на спорта.