Статии от ‘ Текстове

Докъде води късата памет…

Автор: JohnnieSmokerR

Публикувано на: 16 дек 2010 19:32

зима

Днеска както си слизам от един баир … абе по едно време гледам две обувки пред лицето ми … викам си тез обувки нещо са ми познати … 2 – 3 минути се чудих аджеба от къде ги познавам тез обувки че и вързалките ги познавам от някъде … абе туй много съвпадения нещо се събраха … има нещо тука … и тъй както си се чудя ги видях по – ясно щото в легнало положение се вижда по добре … та се сетих че са били мойте … ама и задника ме заболя … ако се бях сетил по рано от де съм ги виждал тез обувки щях задно салто да направй и пак на краката си да падна … ето до къде води късата памет .

(първоизточник)

Заплатено време

Публикувано на: 10 дек 2010 11:42 от Corey

Нежен звук от СМС за банково постъпление ме разбуди днес. Бях си активирал тази услуга, за да не питам постоянно „айде бе, няма ли да дават заплати?“. Преди време бях си настроил СМС-ите да са ми без звук, само на вибрация, понеже беше терсене докато спиш с половинката, да ти пращата от „ония“ СМС-и посреднощ и после да се чудиш какво да обясняваш.
Вибрацията погали нейде отдалеч слуха ми и макар и спящо, съзнанието ми се вкопчи в тихите звуци, усили ги постепенно до момента в който цяла вълна разтърси цялото ми тяло. Нещо като оргазъм ама финансов.
„Стани и иди до банкомата. Има заплата!“ се чу глас свише. Дебел дрезгав, „снощен“ глас… Опа- не било свише- сам съм си говорил… Пуснах си ТВ-то тихичко и реших да поспя още малко. Но спи ли се в такова положение?! Почнах автоматично да пренареждам паричките. Нови зимни гуми… Ама 4 броя ли, или измекярската, само предни да сменя? И маслото май беше време за смяна…антифриза… Ужас, завъртях се на другата страна, белким ми дойде друг акъл. На другата страна обаче и там зле. Разходи, разходи… Тоя декември е ебати консуматорския месец. Взех решение да не купувам нищо голямо, а да инвестирам както винаги в себе си. Йедине и пийене, дет викат моите приятели дивдядовчани, а харчене само за най- необходимите неща. Добре де, една минифурна за хляб, която да пече и багети, се ли брои за стока от първа необходимост… И компа има нужда от ъпгрейд… Кошмар! Човек като няма пари- зле, като му дойдат- пак зле. Претупах процедурата по обличането, като за пореден път обух различни по цвят чорапи. Бръснене? В тоя студ? Неее. Доволен се дотътрих до банката- вънк вие вятър, ледени стружки се блъскат в лицето ми, но мен ни мъ е*e. Днес имам заплата!!! Горд, доволен като мъжки пуяк сред 10-на крехки пуйчици ръчкам минувачите пробивайки си път към банкомата. Муш, „теглене на банкноти“… няколкостотин лева… Бжжжжжт, Бжжжт, Б—-, Б—-… А, какво става тука бе?! Ония звуци спряха! нали ги знаете- като връткат парите там в банкомата. Наведох глава да чуя какво става, но нищо не се чуваше. ИЗВЕДНЪЖ!!! Тъъът, тъъъът, тъъът- и тоя звук го знаете, както и надписът „операцията не може да бъде изпълнена“. Аххх, мамка му… Запазвам самообладание, макар че кръвното ми скочи на 200. Тъй де, няма да се излагаме пред тълпата. Аз пуяк ли съм или лукова глава?! Викам- я да видя вътре от ПОС терминала дали няма да ми се усмихне щастието. Стъпвам тежко, обяснявам се с охраната в банката и се нареждам пред касата. Касиерката- застаряващо, но запазено блонди. Там обаче ме чака поредната спънка към паричния оргазъм. Див делиормански представител на селските труженици беше окупирал касата. Облечен в сив фирмен комбинезон, нещо от рода на БАРС, ТИТАН- БКС или Автомагистрали… Шапката! С неопределен оригинален цвят беше закрепена бутафорно върху най- високата част на черепа му, държеше се едва- едва, но не падаше. Сигурно има няколко степени на носене се чудя. Явно като влезе на топло, делиорманьонеца я поставя в най- горно крайно положение. Като застудее си я нахлупва до край, а когато прави секс с жена си, си я пуска върху лицето. Хейтър- мейтър може и да съм, но кръвното ми скачаше с всяка измината минута. Блондито, селанина и компютъра бяха несъвместима комбинация, която не щеше и не щеше да проработи. След цели 10 минути правостоене аха да дойде и моя ред, нахълтаха двама гнома с някакви униформи. Единия, както се полага на всеки гном носеше торба с пари. Другия гледаше лошо. Човека от охраната ме погледна извинително и каза „Инкасото“. Питах- колко време ще отнеме но веднага отговорът ми стана ясен. Блондито отвори торбата и…. имаше намерение да брои и описва всичките пачки там!!! Аххх кръвното ми от 200 стана 260 и изскочих навън…

и не мога да си спомня откога не съм ял.
Гладен и жаден дочаках нощта,
отчаян и тъжен, пак съм сам на света.
Самотен и беден във жега и мраз


Историята има хепиенд случил се в съседния банков клон.Поздрави за всички, които нямат порода, родословно дърво, но имат природа и набито око. 8)

Избори се пак задават

Публикувано на: 25 май 2009 16:04 - mv78

Избори се пак задават
Сигурно сте чули всички
И със нас се пое**ват
Пак със старите игрички

Комуняги колко щеш
Лакоми са – няма прошка
Гледат докато умреш
Да те скубят кат кокошка

Кой не скача е червен
Другите – и те така
Премиерът – зачервен
А Марица е река

Избори се пак задават
Баба Пена ще гласува
В махалата пак раздават
Че каруцата буксува

В Македония тресе
Гърция й се натиска
В центъра видях прасе
А Бакалова е миска…
Щото Пипи не пасе
И изглежда ниска…

Щом прочел си всичко туй
Хич не гледай новини
Птичките навънка чуй
И в чужбина замини
Иначе те чака …

Загадъчно гробище на Шуменското плато

okokorko – Заглавие: Какво е това? – II част (тайното гробище)

А какво ли е това?

Загадъчно гробище на шуменското плато

Оформено е като три гроба в реален размер. Север – юг. Дори има засадени цветя. До колчетата има нещо като малки огнища. Използвани са многократно. Утъпкано, разчистено, няколко маркирани пътечки, стотици разноцветни парцалки по дървета и храсти.
Спомен от някаква старовремска, покъртителна история? Извънземни? Окултизъм нек’ъв? Секта? Други откачалки? :BB08.gif

—————————————

Версиите:
Метри по-нагоре, е имало къща. Вярно е. Говори се, че последните И обитатели, са погребани там. Тази версия, за мен издиша, защото, ако хората си умират естествено, ги забравят. Поне 60% от пресните гробове в шуменското гробище буренясват. Тези три гроба в гори „Тилилейски“, са обгрижвани всекидневно.
Има една по-вероятна версия, разказана от местен овчар. Изглежда достоверна, но вие преценете сами:
Гробовете ги има от много време. Там се отбиват само турци. Овчарят е на 64 години и ги помни от дете. Той е турчин. Според него, там са загинали и погребани трима турски войници. Застигнати били там, заклани на място, заровени и затова мястото било „свято“. Има доста подробности, но това е основното.

Имаме рядко красиви и спокойни околности. „Туин Пийкс“ и производните му, засега си остават далеч. :wink:

Re: Колопоходи есен-зима 2010 – Анелия

Анелия - Re: Колопоходи есен-зима 2010

Варненската пратка не дойде, аз отидох на РУМ и какво да гледам, тълпи желаещи да карат се бяха насъбрали. Е, огледах се, видях едно колело. Изображение А, това било моята Николинка. Ми да я яхвам тогава. Срещнахме се в Преслав с Данчо и Юли на битака Изображение, а Таня пристигна изненадващо дори за себе си. Събудила се и решила да кара. Така се прави ;)
Тръгнахме да катерим едни хубави баирчета към билото на Преславска планина и леко объркахме пътя. А там пътища бол, секат ли секат, минават камиони, правят хиляди пътища, разорани от още по-големи кални коловози, в клопката на които попадат беззащитни колоездачи Изображение
Междувременно сме останали с 1 по-малко: Юли къса ухо на марковото си колело, пожелава ни приятно каране и се спуска пак към Преслав, където ще си прави сингъл спийд. Жалко, другия път с него…
След доста баирчета, които ние качваме пухтейки на 1-1, а Данчо се заиграва с камъчетата и се чуди как да си направи катеренето по-трудно, най-сетне стигаме билото и Дервишова поляна. Там знаете как е: пускане-качване-пускане-качване и така до горски дом Методиево, където спираме за кратко хапване, което се оказва не чак толкова кратко, защото се заиграваме с любвеобилната котка Томи, а бъбривият стопанин на горския дом, нахлюпил каубойска шапка, ни разказва сладкодумно как чул от негов приятел, че в Германия било по-хубаво. Как ще е по-хубаво там бе, къде ще има там такъв горски дом с такива хубави котарак и кон. Жалко, че не ги снимах: и стопанина, и котарака, а коня не видяхме. Продължихме пак нагоре-надолу-нагоре-надолу. Приближихме края на маршрута и аз решавам, че 7 лв. са твърде много за билет за влак при условие, че имам колело. Вместо обичайния тегав асфалт към хижа Младост (и без това няма да им дадем 1 лв. за престой…това да не им е платен паркинг), правим дъъъълго черно спускане към с. Стража. Спускането е скоростно и тук-там само каменисто. Има гледки: Изображение
От там Таня и Данчо решават да ме изпратят по хълмист раздрънкан асфалт между Стража и Руец. Нивята отстрани: Изображение
На Руец се разделяме и аз поемам самотно към Шумен. Минавам селата Певец, Дългач, Надарево, Кочово и се отправям към Кочовския военен баир. Въпреки, че съм си обещала да не бързам предвид изминатите вече доста километри за деня, ме чакат едни 10 км самотен баир по асфалт. Малко е страшничко сам та дадох леко газ. За половин час и съм на моста на разклона за Новосел и Лозево. Там правя кратка почивка на ниски предавки (само увеличавам каданса, да не си помислите, че съм слизала от байка да почивам) и поемам от моста към Шуменското плато на 3-5, понякога 3-6 или дори 3-7. Имам сила и тренирам „за сила”. Скоростта е бавна, но аз не бързам, вече съм излязла от самотния Кочовски баир, покрай мен профучават коли, а аз съм пуснала задната червена светлина и те ме виждат.
Бързо излизам на платото, а вече се е мръкнало. Решавам да не рискувам спускане по камъни на фарче и тръгвам по асфалта. Минавам близо до мястото, където е форумната мистерия с парцалките и „гробищата за домашни любимци“ … брррр. Минавам и покрай място, където мога да съкратя пътя до нас и да мина по камъни. Избирам кратък, стръмен и каменист път, нищо че съм на фарче. Сещам се, че там бях видяла веднъж странен човек с черна дълга мантия. Пак брррр. Кучетата от вилите ме лаят, но нека си лаят, това им е работата: да пазят имотите.
„Ало, Ани, къде си?” Юли е разтревожен за мен. „Сега влизам вкъщи, не се притеснявай.”
Хубаво беше, малко беше …ъъъ…май не беше малко: 105 км, 35 от които по черно :O04.gif

Варненската пратка не дойде, аз отидох на РУМ и какво да гледам, тълпи желаещи да карат се бяха насъбрали. Е, огледах се, видях едно колело. Изображение А, това било моята Николинка. Ми да я яхвам тогава. Срещнахме се в Преслав с Данчо и Юли на битака Изображение, а Таня пристигна изненадващо дори за себе си. Събудила се и решила да кара. Така се прави ;)
Тръгнахме да катерим едни хубави баирчета към билото на Преславска планина и леко объркахме пътя. А там пътища бол, секат ли секат, минават камиони, правят хиляди пътища, разорани от още по-големи кални коловози, в клопката на които попадат беззащитни колоездачи Изображение
Междувременно сме останали с 1 по-малко: Юли къса ухо на марковото си колело, пожелава ни приятно каране и се спуска пак към Преслав, където ще си прави сингъл спийд. Жалко, другия път с него…
След доста баирчета, които ние качваме пухтейки на 1-1, а Данчо се заиграва с камъчетата и се чуди как да си направи катеренето по-трудно, най-сетне стигаме билото и Дервишова поляна. Там знаете как е: пускане-качване-пускане-качване и така до горски дом Методиево, където спираме за кратко хапване, което се оказва не чак толкова кратко, защото се заиграваме с любвеобилната котка Томи, а бъбривият стопанин на горския дом, нахлюпил каубойска шапка, ни разказва сладкодумно как чул от негов приятел, че в Германия било по-хубаво. Как ще е по-хубаво там бе, къде ще има там такъв горски дом с такива хубави котарак и кон. Жалко, че не ги снимах: и стопанина, и котарака, а коня не видяхме. Продължихме пак нагоре-надолу-нагоре-надолу. Приближихме края на маршрута и аз решавам, че 7 лв. са твърде много за билет за влак при условие, че имам колело. Вместо обичайния тегав асфалт към хижа Младост (и без това няма да им дадем 1 лв. за престой…това да не им е платен паркинг), правим дъъъълго черно спускане към с. Стража. Спускането е скоростно и тук-там само каменисто. Има гледки: Изображение
От там Таня и Данчо решават да ме изпратят по хълмист раздрънкан асфалт между Стража и Руец. Нивята отстрани: Изображение
На Руец се разделяме и аз поемам самотно към Шумен. Минавам селата Певец, Дългач, Надарево, Кочово и се отправям към Кочовския военен баир. Въпреки, че съм си обещала да не бързам предвид изминатите вече доста километри за деня, ме чакат едни 10 км самотен баир по асфалт. Малко е страшничко сам та дадох леко газ. За половин час и съм на моста на разклона за Новосел и Лозево. Там правя кратка почивка на ниски предавки (само увеличавам каданса, да не си помислите, че съм слизала от байка да почивам) и поемам от моста към Шуменското плато на 3-5, понякога 3-6 или дори 3-7. Имам сила и тренирам „за сила”. Скоростта е бавна, но аз не бързам, вече съм излязла от самотния Кочовски баир, покрай мен профучават коли, а аз съм пуснала задната червена светлина и те ме виждат.
Бързо излизам на платото, а вече се е мръкнало. Решавам да не рискувам спускане по камъни на фарче и тръгвам по асфалта. Минавам близо до мястото, където е форумната мистерия с парцалките и „гробищата за домашни любимци“ … брррр. Минавам и покрай място, където мога да съкратя пътя до нас и да мина по камъни. Избирам кратък, стръмен и каменист път, нищо че съм на фарче. Сещам се, че там бях видяла веднъж странен човек с черна дълга мантия. Пак брррр. Кучетата от вилите ме лаят, но нека си лаят, това им е работата: да пазят имотите.
„Ало, Ани, къде си?” Юли е разтревожен за мен. „Сега влизам вкъщи, не се притеснявай.”
Хубаво беше, малко беше …ъъъ…май не беше малко: 105 км, 35 от които по черно :O04.gif